Един бавен петък напук на многото работа
Времето не тече еднакво за всички!*
И наистина е така, най-малкото защото всеки сам избира ритъма на живота си и какво да прави с дните си.
Как живеете живота си? Бързо и задъхано или бавно и спокойно? Това ми дойде наум, след като днес си дадох равносметка, че не знам как така вече е петък, и след като прочетох една статия и първия коментар под нея. Става въпрос за много добър материал на Зорница Стоилова от в-к Дневник със заглавието "Проваляй се бързо, учи бързо, поправяй грешките бързо" (става въпрос за проведения тези дни , организиран от Economedia. И тъкмо си мислех какво хубаво заглавие, зарежда с енергия и вдъхновява за работа. Докато не прочетох първия коментар под статията.
Mned пише така: "Проваляй се бързо, учи бързо, поправяй грешките бързо" ... а ако ти остане време виж изгрева сутрин рано високо в планината, погледни в очите на любим човек, разходи се под цъфталите липи ... въобще ако има време и живей."
Сладникаво изказване за моя вкус, обаче интересното е, че ми въздейства. Въпреки че не нося часовник, за мен времето лети ужасно бързо. Дни и нощи, седмици и месеци – понякога трудно мога да ги разгранича заради тази бързина. Ежедневно обичам да правя по много много неща, това ме кара да се чувствам адски добре и доволна, но затова и не усещам времето. Понякога това ме дразни, но все пак нещото, което най-много мразя е скуката и усещането за нямане какво да се прави – тогава времето наистина спира. Но, когато се откъсна от нормалното си ежедневие и се отдалеча нанякъде без интернет и със слаба мобилна връзка, ми се иска да забавя… Затова и започнах все по-упорито да търся златната хармония между ангажиментите и свободните часове за релакс. И както бях чела някъде: човек не може да се наслаждава на почивката, ако не е ужасно зает.
Може би разумното съчетаване е най-добро.
И все пак... (smile)
Поздрав с Madonna – Beat goes on
* търся автора на тази мисъл
0 Comments:
Post a Comment