През май месец преди две години бях назначена на първата си работа като PR специалист в PR агенция. Тогава бях студентка в първи курс, с все още размити и неясни представи за същността на пъблик рилейшънс – как минава денят на един PR, какво е естеството на работата му, с какво се занимава най-вече, какви са добрите практики в професията и др.
Първата ми поставена задача от новата ми шефка беше да организирам пресконференция ... във Велико Търново. Там, клиентите, за които отговарях аз, отваряха свой офис за първи път и естествено това беше добър повод за медийна изява. Сега ми звучи елементарно лесно, но тогава бях изпаднала в паника, очаквах пълен провал и се чудех как така тези PR специалисти се оправят с толкова много сложни неща. (Имаше етап, в който дори смятах, че съм се заблуждавала, че това е Моята професия.)
Целият този хаос в представите ми до някаква степен се дължеше на липсата на адекватен модел на поведение в работна среда. Естествено всеки, който навлиза в нова сфера, се чувства така. Но връщайки се назад виждам, че университетските знания тогава не са ми били въобще достатъчни, за да направя нещо доста елементарно в PR сферата – да съставя списък от журналисти, които искам да поканя, да напиша покана и прессъобщение, да намеря подходящо място за пресконференцията, да измисля сценарий, по който да се случи медийното събитие, да подготвя участниците и да им предложа какви въпроси могат да очкват от страна на журналистите. Грубо казано, нито един от тези етапи не ми беше понятен, макар че вече бях учила 8 месеца в университета. Сега не искам да оставям погрешни впечатления! Не казвам, че абсолютно омаловажавам стойнсотта на образованието. В случая единствено искам да споделя, че програмата, по която аз и моите колеги учим, не е добре обмислена и съобразена, липсва надграждане на знанията, информацията се „изсипва” някак си хаотично, не се полагат усилия да се покаже взаимовръзката между отделните предмети, няма много примери от практическата страна на професията, а само теорията не е достатъчна.
С доста мъки и стрес организирах първата си пресконференция в БТА във Велико Търново и за мой късмет имаше медиен интерес – дойдоха много журналисти, на които раздадох предварително подготвените пресматериали, за които обаче започнахме чак във втори курс да учим.
Такива примери мога доста да изброя и има какво да се разказва относно разминаванията между това, което се учи 4 години, и това, с което се сблъсква PR практикът в своето работно ежедневие. Давам си равносметка, че през тези 2 години работа съм научила доста, което е голям плюс и е добра комбинация със знанията от университета. Но целия този опит ми е дал много, но и ми е отнел също много, защото съчетаването на пълен работен ден с лекции и учене не е лесно. В случая обаче всеки сам преценява какво иска и търси. Благодаря най-вече на хората, които са ми са се доверявали и са ме подкрепяли. Благодаря и на себе си, че съм имала волята да поема твърде много аганжименти накуп. Заслужава си, затова и искам да посъветвам онези, които не са се ориентирали все още в своята професионална област, да рискуват и да си търсят стажове и работа по специалността, която изучават. Защото само тогава, че разберат по-добре онова, което е написано в книгите и ще видят в същото време как могат да го оползотворят в своята практика.
Смятам, че българските университети трябва да обмислят учебните си програми така, че да дават възможност на студентите да работят по специалностите, които изучават. Работата трябва да се толерира и инициира, защото чрез нея се усвоят много по-ефективно академичните знания и теория. Както работодателите са толерантни и назначават студенти на работа, така и преподаватели могат да помагат при обучението на студентите, които работят.
За жалост няма точни данни, които да представят каква част от българските студенти работят по специалността, която изучават в университета. Според мен, независимо от сферата, това е един добър старт, защото теорията и опитът са най-добрата комбинация при събирането на знания в определена област. Това, което книгите и учебниците могат да ни дадат са идеи и бегла визия, докато практиката ни сблъсква с непредсказуемото, понякога с проблеми и неочаквани ситуации, но именно така ни учи чрез нашето поведение и нашите реакции и крайните резултати от тях.
Какво е вашето мнение по въпроса? Работите ли докато учите? Смятате ли, че е полезно и как точно ви помага практическият опит? Или сте се отдали единствено на академичните знания? Но вярвате ли, че можете да разчитате само на тях? Че след 4 години, прекарани само в университета, ще можете да предлагате качествен продукт на своите работодатели и клиенти?
Естествено, че всичко е индивидуално. Аз само споделям своя опит и мнение с вас...
Първата ми поставена задача от новата ми шефка беше да организирам пресконференция ... във Велико Търново. Там, клиентите, за които отговарях аз, отваряха свой офис за първи път и естествено това беше добър повод за медийна изява. Сега ми звучи елементарно лесно, но тогава бях изпаднала в паника, очаквах пълен провал и се чудех как така тези PR специалисти се оправят с толкова много сложни неща. (Имаше етап, в който дори смятах, че съм се заблуждавала, че това е Моята професия.)
Целият този хаос в представите ми до някаква степен се дължеше на липсата на адекватен модел на поведение в работна среда. Естествено всеки, който навлиза в нова сфера, се чувства така. Но връщайки се назад виждам, че университетските знания тогава не са ми били въобще достатъчни, за да направя нещо доста елементарно в PR сферата – да съставя списък от журналисти, които искам да поканя, да напиша покана и прессъобщение, да намеря подходящо място за пресконференцията, да измисля сценарий, по който да се случи медийното събитие, да подготвя участниците и да им предложа какви въпроси могат да очкват от страна на журналистите. Грубо казано, нито един от тези етапи не ми беше понятен, макар че вече бях учила 8 месеца в университета. Сега не искам да оставям погрешни впечатления! Не казвам, че абсолютно омаловажавам стойнсотта на образованието. В случая единствено искам да споделя, че програмата, по която аз и моите колеги учим, не е добре обмислена и съобразена, липсва надграждане на знанията, информацията се „изсипва” някак си хаотично, не се полагат усилия да се покаже взаимовръзката между отделните предмети, няма много примери от практическата страна на професията, а само теорията не е достатъчна.С доста мъки и стрес организирах първата си пресконференция в БТА във Велико Търново и за мой късмет имаше медиен интерес – дойдоха много журналисти, на които раздадох предварително подготвените пресматериали, за които обаче започнахме чак във втори курс да учим.
Такива примери мога доста да изброя и има какво да се разказва относно разминаванията между това, което се учи 4 години, и това, с което се сблъсква PR практикът в своето работно ежедневие. Давам си равносметка, че през тези 2 години работа съм научила доста, което е голям плюс и е добра комбинация със знанията от университета. Но целия този опит ми е дал много, но и ми е отнел също много, защото съчетаването на пълен работен ден с лекции и учене не е лесно. В случая обаче всеки сам преценява какво иска и търси. Благодаря най-вече на хората, които са ми са се доверявали и са ме подкрепяли. Благодаря и на себе си, че съм имала волята да поема твърде много аганжименти накуп. Заслужава си, затова и искам да посъветвам онези, които не са се ориентирали все още в своята професионална област, да рискуват и да си търсят стажове и работа по специалността, която изучават. Защото само тогава, че разберат по-добре онова, което е написано в книгите и ще видят в същото време как могат да го оползотворят в своята практика.
Смятам, че българските университети трябва да обмислят учебните си програми така, че да дават възможност на студентите да работят по специалностите, които изучават. Работата трябва да се толерира и инициира, защото чрез нея се усвоят много по-ефективно академичните знания и теория. Както работодателите са толерантни и назначават студенти на работа, така и преподаватели могат да помагат при обучението на студентите, които работят.За жалост няма точни данни, които да представят каква част от българските студенти работят по специалността, която изучават в университета. Според мен, независимо от сферата, това е един добър старт, защото теорията и опитът са най-добрата комбинация при събирането на знания в определена област. Това, което книгите и учебниците могат да ни дадат са идеи и бегла визия, докато практиката ни сблъсква с непредсказуемото, понякога с проблеми и неочаквани ситуации, но именно така ни учи чрез нашето поведение и нашите реакции и крайните резултати от тях.
Какво е вашето мнение по въпроса? Работите ли докато учите? Смятате ли, че е полезно и как точно ви помага практическият опит? Или сте се отдали единствено на академичните знания? Но вярвате ли, че можете да разчитате само на тях? Че след 4 години, прекарани само в университета, ще можете да предлагате качествен продукт на своите работодатели и клиенти?
Естествено, че всичко е индивидуално. Аз само споделям своя опит и мнение с вас...
Липсата на практическа насоченост в университетското обучение просто задължава да се чиракува някъде, за допълнителен опит, един вид да се осмисли това, което си чел само на хартия.. за жалост 99% от работодателите те карат да избираш или пълноценно обучение или работа на пълен работен ден, което леко прецаква цялата идея... А и в крайна сметка основния стимул за работа си е заплащането, а не допълнителния опит. Съответствието на работата със специалността е просто бонус (стига да имаш късмет да те намеат)
Моят отговор на въпроса ти от заглавието е отчайващо прост, но истински - развитието.
Ето и какво имам предвид - нито работата, нито университета в България могат да ти дадат достатъчно. Причината е, че и на ниво практики нашия пазар е следващ, а не водещ, което изкривява процеса на успеваемост. Затова в работна среда се научаваш какво работи тук и го следваш, чакайки подходящия момент потребителите да узреят за следващ етап. Но повечето работещи практици затъват в нашия пазар и пропускат да следят какво се случва извън него. Това особено важи за много от стажантите и начинаещите, които търсят модел за поведение и мислене, които да усвоят от практиката си. Често това означава оставане задълго на едно ниео.
На другия полюс са студентите, които не работят. Това ще им се отрази неприятно, ако не се борят за развитието си навреме. Най-простата причина е чисто интелектуална - обемите информация, които имаме за изучаване на семестър са обида за интелектуалния ни потенциал. Това е абсурд на образованието ни тук и далеч не звучи несериозно твърдението, че можеш да оглупееш в университета.
Краткият ми съвет е - едновременно обучение и работа в обкръжаващата ни среда. Но и желание да прескачаме често отвъд тукашните ограничения и да търсим навън - идеи, контакти, вдъхновение.
Определено съм съгласна и с двата коментара.
Харесва ми как Бисер обобщи идеята само с една дума: развитие.
И още един важен фактор, който бях пропуснала сякаш - надделяване над ограниченията. :)
Похвален е факта,че комбинираш ученето с работата - определено не е лесно. Дано това го оценяват работодателите ти! Факта,че продължаваш да се развиваш е явен , съвета ми към теб е да продължаваш!
По принцип и аз бях на абсолютно същото мнение - трябва да работиш, за да видиш практиката, а е логично университетът да толерира това. Да, но в момента виждам един друг модел, който работи много по-добре, но скоро надали ще го видим въведен в България. Образоването в университета е важно и водещо, но чрез него виждаш голяма част от практиката - самият метод на преподаване се концентрира върху практиката, а не върху сухата теория. Имаш възможност да посещаваш реални мултинационални компании, на които твоят млад мозък дава съвети за развитие. Много е стимулиращо - доста повече от жонглирането с работа и образование в СУ. Пожелавам на себе си и на всички български студенти скоро и у нас да има подобен тип образование.
Васи, съгласна съм с теб, защото правиш добро уточнение. В България е объркана системата и затова ни се налага да съчетаваме лекции и работа, най-малкото аз лично ще се побъркам от правене на нищо, ако ходя само на лекции... Но в чужбина вече говорим за други модели на образование, които наиситна ти дават много и те подготвят за бъдещата работа. В случая аз коментирах само за тук, защото това е нашата реалност и трябва да се съобразяваме с нея. :)