Petya N. Georgieva

Честит 24 май на всички българи!









Нека пазим своята идентичност. Нека знаем историята си, защото народ, който не помни и не знае своята история, няма бъдеще...


В навечерието на красивия български празник публикувам една интересна статия от в. Банкер за делото на братята Св. Св. Кирил и Меродий.

Защо са велики Кирил и Методий? "Кирил и Методий са измислили азбуката", ще каже всяко първолаче Георги АСЬОВ за в. Банкер, 23.05.2009 г.
Да, това е така, но не е всичко. Заслугата на Солунските братя е неизмеримо по-голяма.
В нашите времена на относително висока грамотност мнозина си въобразяват, че и те могат да измислят азбука. Най-много обаче да заменят знаците (буквите) на Константин Философ с други знаци (букви). В действителност отделянето на звуците и изнамирането на точни буквени знаци за тях в един неписмовен език е изключително тежка задача. В цяла Европа пригаждането на латиницата към съответния език продължава столетия. А това означава, че нашият първоучител Константин е извършил нещо наистина гениално, свръхчовешко, съвършено.
Никоя друга азбука на Стария континент - както тогава, така и по-късно, не съответства така добре на говоримото слово като старобългарската. По ирония на съдбата ние дори не знаем със сигурност коя точно азбука е създал Константин Философ - глаголицата, кирилицата или и двете. Но това е без значение, защото и двете не се различават принципно помежду си - почти всички букви в едната имат своето точно съответствие в другата.
Всичко това е осъзнато в България още през IX-X век. И неслучайно още Черноризец Храбър изтъква, че докато в съставянето на гръцката азбука са участвали поколения книжовници, старобългарската е дело само на равноапостола Константин. Наред с другото "славянските букви са по-свети и по за почит, защото свет мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници", изтъква черноризецът.
Другият му епохален принос, който надхвърля с гениалността си първия, е създаването на нашия литературен език. За да разберете за какво става дума, забравете за миг цялото словно богатство, което сте усвоили в училище, от книгите и вестниците, от радиото и телевизията, и се опитайте да преведете, да речем, Евангелието от Йоан само и изключително с думите от собствения си диалект. Трудничко, нали?
Константин създава един гъвкав, богат и пълноценен литературен език, който може да отрази адекватно дори най-тънките отсенки на Словото Божие. В световната история отново няма друг прецедент такова велико дело да е извършено от един-единствен човек.
В случая Константин Философ сътворява стотици и стотици думи. Понякога те са изковани с материал от солунския български диалект, понякога са буквален превод от гръцки (т.нар. калки), но винаги пасват идеално на тогавашната родна реч. Кой в ония времена, пък и днес, би могъл да допусне, че думи като добродетел, добронравие, злословие, злодеяние, благополучие, благоразумие, великомъдрие, великолепие, честолюбие, човеколюбие, родолюбие, суеверие са или изкуствено създадени от Константин и следовниците му, или са преведени от езика на южните ни съседи? При това отново трябва да подчертаем, че другите литературни езици в Европа се формират в течение на столетия и с труда на безчет книжовници. Нещо повече, у католическите народи празнините в диалектите не се запълват със собствени думи, а с латински заемки, които са неразбираеми за огромната част от населението. У нас не е така.
Думите, с които ни дарява Константин Философ, са с ясно значение даже за "простите орачи и копачи". Което дава възможност само за няколко десетилетия българското племе да стане най-грамотното на нашия континент. И това съвсем не е голословна патриотарска хипербола. Факт е, че само за седем години св. Климент Охридски, ученик на Солунските братя, обучава 3500 ученици. Да сте чували нещо подобно да се е случвало в която и да било друга държава през Средновековието?
Най-накрая Константин Философ и неговият брат Методий са прекрасни организатори и администратори. По английския израз те са точните хора, на точното място, в точното време. В една или друга степен тяхното дело оказва влияние навсякъде в славянския свят. В Хърватско например глаголицата се закрепва в някои католически манастири чак до началото на XIX век. Пред Солунските братя от векове се прекланят българи, чехи, словаци, сърби, черногорци, поляци, руснаци, украинци, белоруси. Почитат ги до ден-днешен двата малки народа на Горна и Долна Лужица (освен на славянския си език тамошните хора говорят и на немски). А чрез руското посредничество азбуката на Константин Философ стига до Аляска.
Извънредно силно е влиянието на старобългарския език в руските земи. В руската книжовна реч има хиляди такива думи - заети направо от българския език или образувани от негов словесен материал. Да споменем само някои от тях: прохлада, кичиться, коварный, гражданин, страна, поощрять, порок, правило, праздник, прах, предать, предел, предпочесть, презирать, средний, власть, разный, работа, сладкий, враг и т.н., и т.н. С български произход са и личните имена на Владимир Илич Ленин и Надежда Крупска, горбачовата "гласност" и даже космическият "спутник". Чрез титани като Пушкин, Толстой и Чехов, чрез руската култура и цивилизация духът и наследството на Кирил и Методий проникват до всички кътчета на планетата. Казано накратко, без Солунските братя светът нямаше да е същият.
В средата на XIV в. чешкият крал и германски император Карл IV кани в столицата си Прага хърватски монаси от бенедитктинския орден. Целта му е да възроди славянската църковна служба в Чехия. Затова и хърватите, които пристигат, са глаголаши - преписвачи на старобългарски църковни текстове на глаголица. Две столетия по-късно, през 1574 г., от Чехия във Франция е пренесено едно евангелие, състоящо се от кирилски и глаголически текст. Там то се пази в катедралата на град Реймс, откъдето получава и названието си - Реймско евангелие. От онова време нататък при кралските коронации, които се извършват именно в тази катедрала, френските владетели полагат клетвата си с ръка върху книгата, написана на свещения език на Константин Философ.