Petya N. Georgieva

Или за новия стар блог

Когато човек се променя, започва да променя и нещата около себе си.
Променена. Така бих се описала в момента. А промените са продиктувани от много фактори. Пътувания, срещи с различни хора, откриване на нови и непознати неща, преоткриване на стари и познати неща, почивка и отдалечаване от едно стандартно и ежедневие, което бях изградила…

Дори само 17 дни извън нормалния пулс на живота ми, се оказаха достатъчни, за да ме накарат да погледна отстрани на нещата, да се замисля по-дълбоко отколкото ми дава възможност натоварения ден и злободневните проблеми, да прегърна нови идеи и да поставя нови начала, да погледна по-различно на света около мен, на другите, дори и на самата себе си. И тогава да усетя промяната, за която е дошло време, да положа нейното начало и да я приветствам като добре дошла. Защото (поне според мен) е необходимо всеки да насърчава промените и да ги кара те да бъдат за по-добро.

Промяната ми е продиктувана до известна степен от осъществени пътувания (всъщност първите ми пътувания) извън България и сблъсък с две важни предпоставки към промени: новото и различното.

Виждайки чужди и различни модели на поведение, общества, начини на живот, човек най-лесно прави сравнения и открива какво има, какво няма, какво иска и как може да се бори за него. Защото докато опознавам чуждото, (пре)опознавам и себе си. Именно в такива ситуации е нормално да настъпват промени.

Когато е време за промени, всякакви външни фактори могат да окажат влияние – филми, музика, спорт, книги, хобита, фотографии.... При мен за промяната ми имаха значение, също така и 90 страници, които прочетох за около час в една приятна книжарница. Книгата „Кой ми взе сиренцето” е точно 90 страници, но идеята за промените в живота е разказана толкова увлекателно и поучително, че наистина ме накара да се замисля какво е моето поведение и реакции спрямо променящите се обстоятелства.

/Сиренцето е метафора на това, което човек иска да има в живота си. Когато след дълго търсене човек открие своето „сиренце”, той първо се радва, после с времето спира да го забелязва и го приема за даденост, докато най-накрая забравя, че няма „сиренца” с вечен срок на годност. И това продължава до момента, в който сиренцето изчезне. Когато това се случи, има два варианта: да стоиш на същото място и да викаш за сиренцето си без да приемаш факта, че го няма, а другият е веднага (или възможнонай-бързо) да приемеш промяната и да започнеш да търсиш отново своето сиренце./

***

Моята промяна (ще) се отрази и на блога ми, както вече („леко”) може да се забележи. На третата година от неговото съществуване, започвам с нанасянето на коренни промени, които до момента отлагах. Като за начало промяната засяга изцяло визията, но освен „опаковката” на блога, ще има и активни промени в съдържанието и честотата на публикациите.

Вече от няколко дни микрофони „посрещат” посетителите на моя блог. Досещате се защо.

Микрофонът е едно от най-важните средства за изява и за изказване на глас (в прекия и преносния смисъл на думата), на собствено мнение, на новини, идеи, позиции, мнения и др. Неговият образ се асоциира с публичността – а това е един от най-използваните „инструменти” в сферата на public relations и журналистиката. Като (бъдещ) PR специалист и като човек, поддържащ собствен блог, смятам, че алегорично функцията на микрофона е да помогне при изграждането на информирана общественост и за (до)изграждането на гражданското общество. Смятам, че блоговете са трибуна, от която всеки може да изкаже позицията си и именно затова те имат нужда от публичност и от активни посетители, които споделят своето мнение и коментират различните теми.

***

"Променяната е единствената константа в човешкия живот". Това е първото изречение в последната си книга проф. Тодор Петев (преподавател по Теория на комуникациите в СУ). Може би то е добър край на това, което исках да споделя с вас...