1. Среща на Европейската федерация на журналистите
От 15 май до 17 май ще се проведе 3-дневна годишна среща на Европейската федерация на журналистите, която тази година се провежда във Варна. Събитието се организира със съдействието на Съюзът на българските журналисти, който през 2009 г. навършва 115 години от създаването си. Журналисти от много европейски страни ще водят дискусии относно състоянието на медийния пазар и за кризата в информационния сектор.
Ето и малко информация от web страницата на Съюза на българските журналисти:
Главната тема на срещата е: "Справяне с промяната: журналистически отговор на медийната криза". Сред дискутираните аспекти се открояват: Нови модели в журналистиката и медиите, Синдикалнии права и запазване качеството на работните места, Как да запазим качеството и разнообразието в новините, Нюзрумът на бъдещето: как да го организираме и др. Ще бъдат обсъдени докладите на Постоянния комитет на ЕФЖ и на експертните групи: за работните права, за авторските права, за журналистите на свободна практика, за електронни медии.
По-долу ще можете да видите и интервю за в. „24 часа” с Ейдъи Уайт, генерален секретар на Европейската федерация на журналистите.
2. Пета световна среща на българските медии
На 17 май в Аулата на Софийския университет ще се състои петата световна среща на българските медии. Днес в сутрешния блок на БНТ, Максим Минчев – Директор на БТА, разказа по-подробно за срещата и целите, които си поставят тази година организаторите.
Основен акцент в дневния ред ще бъде отново казусът с кризата. Очаква се да се проведат дебати и дискусии за това как медиите могат да помогнат за преодоляване на кризата. По-долу публикувам и интервюто с Максим Минчев, който разказва по-подробно за тазгодишната световна среща.
3. Трети PR фестивал в България 2009
От 20 май до 22 май ще се състои Третият PR фестивал в България, организиран от Българска конфедерация за връзки с обществеността, с партньори: БТА, Dir.bg, Дарик радио, Re:TV, В-к Капитал, В-к Дневник, Списание Мениджър, Списание Тема и онлайн изданието „Медии и обществени комуникации”. Ето и някои от темите от програмата на събитието: Корпоративна социална отговорност, Образованието по комуникации, Имиджът, Политическия PR в условията на предизборна кампания, Политическият PR извън България.
Част от темите, според мен, вече са били многократно обсъждани. На ум ми идват по-интересни теми за събитие от този вид, на което се събират доста PR практици (например за неетичните практики в PR-а по време на предизборни кампании, за влиянието на интернет в политиката, за свиването на корпоративните бюджети за PR, за блоговете, за PR-а и Неправителствените организации и др…).
Но за това ще говоря другата седмица след като се състои фестивалът и след като съм събрала впечатления.
***
Ето и двете интервюта, които са по темата за първите две събития, за които говоря в този Post.
1. Ейдъи Уайт относно Срещата на Европейската федерация на журналистите
Ейдъи Уайт: Интернет подпали криза в медиите
Васил СОТИРОВ
стр. 26, в. 24 часа
Днес във Варна започва 3-дневна годишна среща на Европейската федерация на журналистите. Домакин на високия форум е Съюзът на българските журналисти. Представители на професията от почти всички страни на континента ще обсъдят повсеместното тревожно състояние на медийния бранш и последиците, които кризата в информационния сектор има за самите устои на демокрацията на континента, смятан за нейна люлка.
- Г-н Уайт, какви ще бъдат основните теми на предстоящата европейска журналистическа среща във Варна?
- Варненската среща на лидерите на европейските журналисти идва в часа на истината за самата журналистика. Медиите в цяла Европа са в истински пожар от проблеми и кризи. Ще спомена само няколко: икономическата рецесия, политическия натиск върху журналистите, падащото обществено доверие в ролята на медиите в обществото.
В епицентъра на кризата е бурното навлизане на интернет и на новите информационни технологии. Те разрушават традиционните медийни пазари и революционизират начина, по който журналистите упражняват своята професия. Никога досега журналистите не са били под толкова мощен натиск. Медийните компании загубиха възможностите за големи печалби и затова режат драстично редакционните разходи. Все по-малко пари се влагат в подготовката на журналистите, в разследващата журналистика (а ние добре знаем какви средства изискват
добрите професионални разследвания), все повече и повсеместно се влошават условията на труд на нашата професионална гилдия.
В почти всички страни традиционните медии - вестници, списания, радио и телевизии - правят съкращения, а резултатът е срив на журналистическите стандарти и загубата на хиляди работни места. В много европейски медии работодателите прибягват към услуги на колеги на свободна практика или на граждански договори, лишават ги от синдикална и професионална защита.
- Наистина ли са толкова черни краските на кризата в медийната сфера?
- Реалността е очевидна: всички медии са потърпевши от прехвърлянето на рекламните приходи и консуматорския интерес към интернет. В тежко положение са дори водещи европейски медии - Би Би Си в Англия, “Монд” във Франция, “Ел Паис” в Испания.
Как да се справим с разрастващата се криза - тази тема ще бъде в центъра на дискусиите във Варна. Представените там журналистически асоциации от цяла Европа имат различна история и традиции, но всички са сериозно загрижени за бъдещето на качествената журналистика и за последиците от професионалния упадък за демократичния плурализъм в обществото.
- Какви пътища се търсят да излезе журналистиката от “черната дупка"?
- Европейската федерация на журналистите обсъжда с политическите лидери и правителствата какво могат да направят те в отговор на негативните последствия от кризата в медиите за качеството на демокрацията. Срещали сме се с лидерите на трите основни европейски политически групи и всички те са съгласни с нас, че медийната криза на континента трябва да влезе в дневния ред на бъдещия Европарламент и новата Еврокомисия, която ще замени сегашната още тази година.
Ние сме убедени, че е време за нов и сериозен диалог с властите и правителствата за бъдещето на медиите. Искаме да ги съхраним за демокрацията, но без да жертваме независимостта на журналистиката. Въпросът е: има ли нужда от нови структури и от какви, за да запазим информационния плурализъм?
- Не мислите ли, че в Източна Европа медийната среда все пак е по-различна, отколкото в Западна?
- В Източна Европа медийната криза все още не се усеща с такава дълбочина, но тя ще дойде и там, още повече че остават сериозни нерешени проблеми. Неотдавнашно проучване на обществените електронни медии в региона показа, че те са на ръба на оцеляването в почти всички новоприсъединени към ЕС страни. В много случаи това се дължи на местните политически партии и лидери, които проявяват голяма склонност да упражняват контрол върху медиите. Те все още се опитват да ги превърнат в политически рупори вместо в обществени контрольори
на властниците, от каквито всяка демокрация има нужда, за да оцелее.
В същото време нуждата от качествена журналистика в тази част на Европа е по-голяма от всякога. Надига се вълна от нетолерантност, расизъм, миграция, което означава, че медиите трябва да бъдат много внимателни в подхода си към социалната проблематика. Те трябва да не дават поводи за възникване на междуобщностни конфликти и омраза. Журналистиката е призвана да бъде професионална и отговорна.
- А какво пречи да е така?
- Ами това е много по-лесно на думи, отколкото на дело, когато има медии, които абдикират от етичната и социалната си отговорност да разпространяват информация за общественото благо.
Днес схващането, че сензационността се продава, може да вдигне тиража с няколко хиляди броя, но това ще бъде мимолетно. Залагането на знаменитости и на риалити шоу може временно да увеличи аудиторията, но демокрацията изисква от масмедиите нещо по-задълбочено и по-значимо.
Ето защо Европейската федерация на журналистите започна нова кампания - Инициатива за журналистическа етика - с цел да се стимулира широк национален и регионален дебат за бъдещата роля на медиите в Европа.
Инициативата предполага дискусии с правителствата и политическите водачи, с лидерите на гражданското общество, а не на последно място и вътрешен дебат в журналистиката за това как трябва да работим и към какви стандарти се стремим.
- ВАЦ стана първата медийна група в Европа, която преди 2 г. сключи споразумение с Европейската федерация на журналистите. То се прие нееднозначно в професионалната гилдия. Какви са резултатите от това уникално сътрудничество?
- Ние работим с шефове на електронни медии, с издатели, главни редактори, както и със самите журналисти. Всички, които сме ангажирани в този отрасъл, сме заинтересувани за бъдещето му и търсим нови канали за комуникация, за да посрещнем предизвикателствата, пред които така тревожно сме изправени.
На тази основа започнахме специална дискусия с германската медийна група ВАЦ, която е широко представена на Балканите и в други източноевропейски страни, включително и България. Сключихме с нея споразумение и на съвместни ежегодни срещи обсъждаме как да действаме заедно за преодоляване на проблемите и предизвикателствата, които бъдещето ни поставя.
Стремим се към подобни споразумения и с други издателски групировки, използваме доброто си сътрудничество с водещи европейски медии с цел да гарантираме оцеляването на журналистиката. Убеден съм, че в близките години ще станем свидетели на още по-широко сътрудничество вътре в рамките на нашия отрасъл.
Вече всеки признава, че не става въпрос за преходна буря. В медиите стават дълбоки промени и ако те искат да оцелеят в новата медийна обстановка, това ще изисква доста кураж от всички, заети в отрасъла, загърбване на предразсъдъците, новаторско мислене и воля за защита на качеството, етиката и честността в информационния бизнес.
***
2. Максим Минчев за Петата световна среща на българските медии
В неделя започва 5-тата поредна световна среща на българските медии
БНТ, Денят започва
В неделя започва 5-тата поредна световна среща на българските медии. Тук в нашето студио е г-н Максим Минчев, генерален директор на БТА. Добро утро.
Максим Минчев: Добро утро.
Водещ: Добре дошли. Нека да припомня, че срещата се инициира и организира от БТА за пети път. Юбилейно издание.
Максим Минчев: Да. След 5 години се върнахме отново в България. Така трябваше, след първата среща в София и следвалите я в Чикаго, Мадрид и Рим решихме, че е време отново да се съберем в България и да изберем не само столицата, но и още два града – Варна и Бургас, където надявам се ще направим една хубава среща.
Водещ: Откриването е тук в София в Софийския университет.
Максим Минчев: Да, в Аулата, в тържествената аула и веднага след това пътуваме за Бургас и след това за Варна.
Водещ: На къде е фокусирано вниманието на участниците този път?
Максим Минчев: Този път темата е малко по-обща. Нека да припомним, че в предишните години, миналата година в Мадрид нашето желание беше да направим един експорт на българската култура. Тогава открихме няколко изложби, имахме премиери на филми, имахме концерти, имахме представяне на книги, преведени на испански език. Мисля, че беше полезно в западна Европа и то държава, където имаме мощно присъствие, каквато е Испания, знаете, че там има на 180 000 българи легално живеещи и работещи, да покажем, че ние сме стара държава, стара европейска държава на балканите с изключително мощна култура. Преди 2 години в Рим имахме друг акцент. Тогава се обединихме всички медии, и тези от чужбина и тези от България около националната кауза – спасяването на българските медици и повторното връщане на България в Европа, знаете, че тогава станахме членове на ЕС. Преди това в Чикаго пък показахме, че можем да изнесем срещата и да отидем там, където живеят най-много сънародници – САЩ, именно в района на Чикаго, Илиной живеят страшно ного българи, имат вестници, училища, телевизии, музеи и т.н. Ето защо решихме да се върнем в България сега, да поканим отново нашите колеги от целия свят и да се фокусираме върху най-наболелите въпроси за деня. Те, уви, са свързани с кризата. Кризата, която не е национална, тя е световно явление, но кризата, която по някакъв начин очевидно рефлектира и върху българските медии, независимо къде са те. Нека да дебатираме, да дискутираме и да потърсим полезни решения за това как медиите могат да помогнат за излизане от кризата, как те се справят и кои са българските аргументи срещу кризата.
Водещ: Много бих искала да поговорим и за кризата и за това как медиите могат да помогнат за свое собствено оцеляване и за излизането от кризата. Но да ви попитам, заглавието на една от първите срещи, една от първите дискусии е – България между двете медийни срещи, какво се случи. Именно към кризата ли ще бъде насочена темата или не само това?
Максим Минчев: Много са нещата, които са се случили за една година, медиите са динамични, света е динамичен, глобализацията по някакъв начин пришпорва абсолютно всички процеси и те безспорно засягат и медиите. За 1 година се промениха неща, промениха се медиите. Първо нека да кажем, че възникнаха независимо от кризата и нови български медии. За добро или лошо нашата (?) в чужбина е голяма, знаете че по различни оценки тя варира между 1.5 – 2 млн. души. Това разбира се не е най-радостния факт, но то е факт, няма къде да избягаме от него. И в много държави, ние сме ги изчислили, че са близо 40 има български медии, различни български медии. Има телевизии, има радиа, има сайтове, има вестници, има списания. Радостното е, че се появиха нови медии български, ние идентифицирахме такива в Португалия, в Израел, в Швеция, в Хърватска. Имаме данни, но не можахме да достигнем до контакт с наши колеги, които са направили електронни издания в Катар, говори се и за Южна Африка, тоест разширява се географията. Географията се разширява и на нашата среща. Ние имаме този път участници от близо 22 държави, над 40 души, а и ще дойдат и повече. Днес всички, които сме поканили, има и други, които имат желание. Колеги ще дойдат от Австралия, от САЩ, от Канада, разбира се и от западните покрайнини – Украйна, Молдова, ще дойдат банадските българи, ще дойдат представители на големите издания и медии в западна Европа, Ватикана и така. Какво се е променило? Предполагам, че се е променило състоянието на нашите медии. Виждаме, че фалират световни гиганти...
Водещ: Но пък се появяват български медии в чужбина, току що споменахте.
Максим Минчев: Да, но нещо се случва в тоя целия процес. Знам, че изпитват някои вестници в хартиения си вариант някакви трудности, минават на електронен вариант, но пък това е Процес, който е в целия свят, той не можем да кажем, че е българско явление. Спадането на приходите от рекламния пазар, който също не е българско явление, а е световен процес по някакъв начин рефлектира и върху медиите и за това когато ние поискаме от нашите колеги в чужбина да ни предложат какво точно да се дебатира, върху какво да се фоКусираме, повечето от тях именно пожелаха да говорят за това как оцеляват, как се справят с трудности, какви са пътищата, по които могат да излязат от все пак съществуващата криза, да обменят опит и... опит всъщност те ще трябва да обменят и в България, където кризата по някакъв начин рефлектира и върху всички нас. Ние го знаем не по-малко.
Водещ: Другата посока на вашата среща – как медиите биха могли да помогнат за излизането от кризата, не само към тяхното оцеляване.
Максим Минчев: Надявам се тукд а се получи един добър дебат. Вижте, в самото начало ние решихме да поставим два акцента, освен кризата, която неизбежно присъства, още два акцента в нашите дискусии, в нашите панели, във всичко това, за което смятаме да говорим. Единия е да се акцентират върху българските аргументи, а българските аргументи са именно туризма и високите технологии. Все пак те внасят най-големия процент на приходи в националния бюджет, в националния доход, в нашия обществен продукт от туризма и от високите технологии. Това са все пак аргументи. Аргументи на България против кризата. За това акцента в Бургас на всичките ни разговори ще бъде медиите и туризма, медиите и PR-а, рекламата, маркетинга. Образа на България по света, който е изключително важен и как да направим така, че българите тази година да останат да почиват в България. Задачата е трудна, но пък съвсем осъществима и тя в крайна сметка ще помогне на цялата ни икономика, няма какво да се лъжем. Във Варна пък искаме да говорим по специфично, ортодоксално медийните проблеми. Такива, каквито са новата инфраструктура на медиите, промяната на съотношението читател-зрител-слушател-медия.
Водещ: Цифровизацията.
Максим Минчев: Цифровизацията на телевизиите, която очевидно не е също само българско явление, то е нещо, което вълнува абсолютно всички, особено на стария континент. Искаме да поговорим и за рекламата и за маркетинга и за това как да си помагаме. Инициират се вече и от различни места и желания да се потърси, да се създаде един общ български сайт, да се създаде един общ информационен пункт. Много са нещата, амбициозна ни е програмата, за това имаме и 5 дена, в които ще потърсим отговори на много въпроси, които не само аз сега фиксирам, но които предполагам ще се появяват. Интереса към тази среща е голям, защото както ви казах ще дойдат колеги от много държави, ще дойдат в един специфичен за тяхното развитие момент и ще се срещнат с всичките си колеги от България и с много специалисти – специалисти както от политическата класа, които имат пряко отношение към решаването на тези въпроси, така и с видни български общественици, представители на българския бизнес, който тая година отново въпреки кризата успя да помогне за финансирането на срещата, тя е все пак скъпо мероприятие. Надявам се, че този мощен дебат, разнопосочен, интересен от всякъде ще бъде полезен за цялата ни държава.
Водещ: Споменахте образа на България, до колко България присъства в българските медии в чужбина?
Максим Минчев: Присъства постоянно. Имаме чудесни издания, ще спомена само един вестник „Нова дума” в Испания, който се издава в мощния тираж, и за България мощния тираж от 10 000 броя и се разпространява в 900 точки от Испания. То е едно изключително уважавано издание, признато от испанските власти, което влиза всяка седмица при българите и което им е страшно полезно. Първо то осъществява един духовен мост между държавата и цялата ни диастура, второ дава полезна информация за всичко това, което се случва в нашата диастура. Той е прекрасен вестник, такива са и изданията „Будилник”, който е в цяла западна Европа. Такива са и телевизиите, имаме в Лос Анджелис чудесни, в Канада, имаме прекрасни патриотични и хубави предавания и в банатските българи, телевизии... навсякъде имаме. Тоест става дума за вестници, телевизии, радиа, които всеки божи ден излъчват, пишат на български език и правят една жива връзка с татковината. Защото българите, където и да са, каквито и проблеми да имат, те си остават българи.
Водещ: Вълнуваща или по-практично насочена очаквате да бъде тази среща?
Максим Минчев: Този път вълненията са неизбежни, защото след 5 години много от тях ще се върнат в България, самата среща с държавата е винаги приятна и хубава. Но ще има и много по-голяма практическа стойност всичко това, което ще се говори и дебатира и се надявам да има и висок коефициент на полезно действие. Това е нашата амбиция. До този момент срещите вървят добре, те се увеличават, увеличават своето влияние, своя позитивизъм и надявам се наистина да бъдат много полезни за колегите ни и за нас, а и разбира се за цялото българско общество.
Водещ: Много ви благодаря, на добър час.
Максим Минчев: И аз.
Водещ: Световната среща на българските медии, да припомня още веднъж, тази неделя в Аулата на Софийския университет „Св.Климент Охридски”.
От 15 май до 17 май ще се проведе 3-дневна годишна среща на Европейската федерация на журналистите, която тази година се провежда във Варна. Събитието се организира със съдействието на Съюзът на българските журналисти, който през 2009 г. навършва 115 години от създаването си. Журналисти от много европейски страни ще водят дискусии относно състоянието на медийния пазар и за кризата в информационния сектор.
Ето и малко информация от web страницата на Съюза на българските журналисти:
Главната тема на срещата е: "Справяне с промяната: журналистически отговор на медийната криза". Сред дискутираните аспекти се открояват: Нови модели в журналистиката и медиите, Синдикалнии права и запазване качеството на работните места, Как да запазим качеството и разнообразието в новините, Нюзрумът на бъдещето: как да го организираме и др. Ще бъдат обсъдени докладите на Постоянния комитет на ЕФЖ и на експертните групи: за работните права, за авторските права, за журналистите на свободна практика, за електронни медии.
По-долу ще можете да видите и интервю за в. „24 часа” с Ейдъи Уайт, генерален секретар на Европейската федерация на журналистите.
2. Пета световна среща на българските медииНа 17 май в Аулата на Софийския университет ще се състои петата световна среща на българските медии. Днес в сутрешния блок на БНТ, Максим Минчев – Директор на БТА, разказа по-подробно за срещата и целите, които си поставят тази година организаторите.
Основен акцент в дневния ред ще бъде отново казусът с кризата. Очаква се да се проведат дебати и дискусии за това как медиите могат да помогнат за преодоляване на кризата. По-долу публикувам и интервюто с Максим Минчев, който разказва по-подробно за тазгодишната световна среща.
3. Трети PR фестивал в България 2009
От 20 май до 22 май ще се състои Третият PR фестивал в България, организиран от Българска конфедерация за връзки с обществеността, с партньори: БТА, Dir.bg, Дарик радио, Re:TV, В-к Капитал, В-к Дневник, Списание Мениджър, Списание Тема и онлайн изданието „Медии и обществени комуникации”. Ето и някои от темите от програмата на събитието: Корпоративна социална отговорност, Образованието по комуникации, Имиджът, Политическия PR в условията на предизборна кампания, Политическият PR извън България.
Част от темите, според мен, вече са били многократно обсъждани. На ум ми идват по-интересни теми за събитие от този вид, на което се събират доста PR практици (например за неетичните практики в PR-а по време на предизборни кампании, за влиянието на интернет в политиката, за свиването на корпоративните бюджети за PR, за блоговете, за PR-а и Неправителствените организации и др…).
Но за това ще говоря другата седмица след като се състои фестивалът и след като съм събрала впечатления.
***
Ето и двете интервюта, които са по темата за първите две събития, за които говоря в този Post.
1. Ейдъи Уайт относно Срещата на Европейската федерация на журналистите
Ейдъи Уайт: Интернет подпали криза в медиите
Васил СОТИРОВ
стр. 26, в. 24 часа
Днес във Варна започва 3-дневна годишна среща на Европейската федерация на журналистите. Домакин на високия форум е Съюзът на българските журналисти. Представители на професията от почти всички страни на континента ще обсъдят повсеместното тревожно състояние на медийния бранш и последиците, които кризата в информационния сектор има за самите устои на демокрацията на континента, смятан за нейна люлка.- Г-н Уайт, какви ще бъдат основните теми на предстоящата европейска журналистическа среща във Варна?
- Варненската среща на лидерите на европейските журналисти идва в часа на истината за самата журналистика. Медиите в цяла Европа са в истински пожар от проблеми и кризи. Ще спомена само няколко: икономическата рецесия, политическия натиск върху журналистите, падащото обществено доверие в ролята на медиите в обществото.
В епицентъра на кризата е бурното навлизане на интернет и на новите информационни технологии. Те разрушават традиционните медийни пазари и революционизират начина, по който журналистите упражняват своята професия. Никога досега журналистите не са били под толкова мощен натиск. Медийните компании загубиха възможностите за големи печалби и затова режат драстично редакционните разходи. Все по-малко пари се влагат в подготовката на журналистите, в разследващата журналистика (а ние добре знаем какви средства изискват
добрите професионални разследвания), все повече и повсеместно се влошават условията на труд на нашата професионална гилдия.
В почти всички страни традиционните медии - вестници, списания, радио и телевизии - правят съкращения, а резултатът е срив на журналистическите стандарти и загубата на хиляди работни места. В много европейски медии работодателите прибягват към услуги на колеги на свободна практика или на граждански договори, лишават ги от синдикална и професионална защита.
- Наистина ли са толкова черни краските на кризата в медийната сфера?
- Реалността е очевидна: всички медии са потърпевши от прехвърлянето на рекламните приходи и консуматорския интерес към интернет. В тежко положение са дори водещи европейски медии - Би Би Си в Англия, “Монд” във Франция, “Ел Паис” в Испания.
Как да се справим с разрастващата се криза - тази тема ще бъде в центъра на дискусиите във Варна. Представените там журналистически асоциации от цяла Европа имат различна история и традиции, но всички са сериозно загрижени за бъдещето на качествената журналистика и за последиците от професионалния упадък за демократичния плурализъм в обществото.
- Какви пътища се търсят да излезе журналистиката от “черната дупка"?
- Европейската федерация на журналистите обсъжда с политическите лидери и правителствата какво могат да направят те в отговор на негативните последствия от кризата в медиите за качеството на демокрацията. Срещали сме се с лидерите на трите основни европейски политически групи и всички те са съгласни с нас, че медийната криза на континента трябва да влезе в дневния ред на бъдещия Европарламент и новата Еврокомисия, която ще замени сегашната още тази година.
Ние сме убедени, че е време за нов и сериозен диалог с властите и правителствата за бъдещето на медиите. Искаме да ги съхраним за демокрацията, но без да жертваме независимостта на журналистиката. Въпросът е: има ли нужда от нови структури и от какви, за да запазим информационния плурализъм?
- Не мислите ли, че в Източна Европа медийната среда все пак е по-различна, отколкото в Западна?
- В Източна Европа медийната криза все още не се усеща с такава дълбочина, но тя ще дойде и там, още повече че остават сериозни нерешени проблеми. Неотдавнашно проучване на обществените електронни медии в региона показа, че те са на ръба на оцеляването в почти всички новоприсъединени към ЕС страни. В много случаи това се дължи на местните политически партии и лидери, които проявяват голяма склонност да упражняват контрол върху медиите. Те все още се опитват да ги превърнат в политически рупори вместо в обществени контрольори
на властниците, от каквито всяка демокрация има нужда, за да оцелее.
В същото време нуждата от качествена журналистика в тази част на Европа е по-голяма от всякога. Надига се вълна от нетолерантност, расизъм, миграция, което означава, че медиите трябва да бъдат много внимателни в подхода си към социалната проблематика. Те трябва да не дават поводи за възникване на междуобщностни конфликти и омраза. Журналистиката е призвана да бъде професионална и отговорна.
- А какво пречи да е така?
- Ами това е много по-лесно на думи, отколкото на дело, когато има медии, които абдикират от етичната и социалната си отговорност да разпространяват информация за общественото благо.
Днес схващането, че сензационността се продава, може да вдигне тиража с няколко хиляди броя, но това ще бъде мимолетно. Залагането на знаменитости и на риалити шоу може временно да увеличи аудиторията, но демокрацията изисква от масмедиите нещо по-задълбочено и по-значимо.
Ето защо Европейската федерация на журналистите започна нова кампания - Инициатива за журналистическа етика - с цел да се стимулира широк национален и регионален дебат за бъдещата роля на медиите в Европа.
Инициативата предполага дискусии с правителствата и политическите водачи, с лидерите на гражданското общество, а не на последно място и вътрешен дебат в журналистиката за това как трябва да работим и към какви стандарти се стремим.
- ВАЦ стана първата медийна група в Европа, която преди 2 г. сключи споразумение с Европейската федерация на журналистите. То се прие нееднозначно в професионалната гилдия. Какви са резултатите от това уникално сътрудничество?
- Ние работим с шефове на електронни медии, с издатели, главни редактори, както и със самите журналисти. Всички, които сме ангажирани в този отрасъл, сме заинтересувани за бъдещето му и търсим нови канали за комуникация, за да посрещнем предизвикателствата, пред които така тревожно сме изправени.
На тази основа започнахме специална дискусия с германската медийна група ВАЦ, която е широко представена на Балканите и в други източноевропейски страни, включително и България. Сключихме с нея споразумение и на съвместни ежегодни срещи обсъждаме как да действаме заедно за преодоляване на проблемите и предизвикателствата, които бъдещето ни поставя.
Стремим се към подобни споразумения и с други издателски групировки, използваме доброто си сътрудничество с водещи европейски медии с цел да гарантираме оцеляването на журналистиката. Убеден съм, че в близките години ще станем свидетели на още по-широко сътрудничество вътре в рамките на нашия отрасъл.
Вече всеки признава, че не става въпрос за преходна буря. В медиите стават дълбоки промени и ако те искат да оцелеят в новата медийна обстановка, това ще изисква доста кураж от всички, заети в отрасъла, загърбване на предразсъдъците, новаторско мислене и воля за защита на качеството, етиката и честността в информационния бизнес.
***
2. Максим Минчев за Петата световна среща на българските медии
В неделя започва 5-тата поредна световна среща на българските медии
БНТ, Денят започва
В неделя започва 5-тата поредна световна среща на българските медии. Тук в нашето студио е г-н Максим Минчев, генерален директор на БТА. Добро утро.Максим Минчев: Добро утро.
Водещ: Добре дошли. Нека да припомня, че срещата се инициира и организира от БТА за пети път. Юбилейно издание.
Максим Минчев: Да. След 5 години се върнахме отново в България. Така трябваше, след първата среща в София и следвалите я в Чикаго, Мадрид и Рим решихме, че е време отново да се съберем в България и да изберем не само столицата, но и още два града – Варна и Бургас, където надявам се ще направим една хубава среща.
Водещ: Откриването е тук в София в Софийския университет.
Максим Минчев: Да, в Аулата, в тържествената аула и веднага след това пътуваме за Бургас и след това за Варна.
Водещ: На къде е фокусирано вниманието на участниците този път?
Максим Минчев: Този път темата е малко по-обща. Нека да припомним, че в предишните години, миналата година в Мадрид нашето желание беше да направим един експорт на българската култура. Тогава открихме няколко изложби, имахме премиери на филми, имахме концерти, имахме представяне на книги, преведени на испански език. Мисля, че беше полезно в западна Европа и то държава, където имаме мощно присъствие, каквато е Испания, знаете, че там има на 180 000 българи легално живеещи и работещи, да покажем, че ние сме стара държава, стара европейска държава на балканите с изключително мощна култура. Преди 2 години в Рим имахме друг акцент. Тогава се обединихме всички медии, и тези от чужбина и тези от България около националната кауза – спасяването на българските медици и повторното връщане на България в Европа, знаете, че тогава станахме членове на ЕС. Преди това в Чикаго пък показахме, че можем да изнесем срещата и да отидем там, където живеят най-много сънародници – САЩ, именно в района на Чикаго, Илиной живеят страшно ного българи, имат вестници, училища, телевизии, музеи и т.н. Ето защо решихме да се върнем в България сега, да поканим отново нашите колеги от целия свят и да се фокусираме върху най-наболелите въпроси за деня. Те, уви, са свързани с кризата. Кризата, която не е национална, тя е световно явление, но кризата, която по някакъв начин очевидно рефлектира и върху българските медии, независимо къде са те. Нека да дебатираме, да дискутираме и да потърсим полезни решения за това как медиите могат да помогнат за излизане от кризата, как те се справят и кои са българските аргументи срещу кризата.
Водещ: Много бих искала да поговорим и за кризата и за това как медиите могат да помогнат за свое собствено оцеляване и за излизането от кризата. Но да ви попитам, заглавието на една от първите срещи, една от първите дискусии е – България между двете медийни срещи, какво се случи. Именно към кризата ли ще бъде насочена темата или не само това?
Максим Минчев: Много са нещата, които са се случили за една година, медиите са динамични, света е динамичен, глобализацията по някакъв начин пришпорва абсолютно всички процеси и те безспорно засягат и медиите. За 1 година се промениха неща, промениха се медиите. Първо нека да кажем, че възникнаха независимо от кризата и нови български медии. За добро или лошо нашата (?) в чужбина е голяма, знаете че по различни оценки тя варира между 1.5 – 2 млн. души. Това разбира се не е най-радостния факт, но то е факт, няма къде да избягаме от него. И в много държави, ние сме ги изчислили, че са близо 40 има български медии, различни български медии. Има телевизии, има радиа, има сайтове, има вестници, има списания. Радостното е, че се появиха нови медии български, ние идентифицирахме такива в Португалия, в Израел, в Швеция, в Хърватска. Имаме данни, но не можахме да достигнем до контакт с наши колеги, които са направили електронни издания в Катар, говори се и за Южна Африка, тоест разширява се географията. Географията се разширява и на нашата среща. Ние имаме този път участници от близо 22 държави, над 40 души, а и ще дойдат и повече. Днес всички, които сме поканили, има и други, които имат желание. Колеги ще дойдат от Австралия, от САЩ, от Канада, разбира се и от западните покрайнини – Украйна, Молдова, ще дойдат банадските българи, ще дойдат представители на големите издания и медии в западна Европа, Ватикана и така. Какво се е променило? Предполагам, че се е променило състоянието на нашите медии. Виждаме, че фалират световни гиганти...
Водещ: Но пък се появяват български медии в чужбина, току що споменахте.
Максим Минчев: Да, но нещо се случва в тоя целия процес. Знам, че изпитват някои вестници в хартиения си вариант някакви трудности, минават на електронен вариант, но пък това е Процес, който е в целия свят, той не можем да кажем, че е българско явление. Спадането на приходите от рекламния пазар, който също не е българско явление, а е световен процес по някакъв начин рефлектира и върху медиите и за това когато ние поискаме от нашите колеги в чужбина да ни предложат какво точно да се дебатира, върху какво да се фоКусираме, повечето от тях именно пожелаха да говорят за това как оцеляват, как се справят с трудности, какви са пътищата, по които могат да излязат от все пак съществуващата криза, да обменят опит и... опит всъщност те ще трябва да обменят и в България, където кризата по някакъв начин рефлектира и върху всички нас. Ние го знаем не по-малко.
Водещ: Другата посока на вашата среща – как медиите биха могли да помогнат за излизането от кризата, не само към тяхното оцеляване.
Максим Минчев: Надявам се тукд а се получи един добър дебат. Вижте, в самото начало ние решихме да поставим два акцента, освен кризата, която неизбежно присъства, още два акцента в нашите дискусии, в нашите панели, във всичко това, за което смятаме да говорим. Единия е да се акцентират върху българските аргументи, а българските аргументи са именно туризма и високите технологии. Все пак те внасят най-големия процент на приходи в националния бюджет, в националния доход, в нашия обществен продукт от туризма и от високите технологии. Това са все пак аргументи. Аргументи на България против кризата. За това акцента в Бургас на всичките ни разговори ще бъде медиите и туризма, медиите и PR-а, рекламата, маркетинга. Образа на България по света, който е изключително важен и как да направим така, че българите тази година да останат да почиват в България. Задачата е трудна, но пък съвсем осъществима и тя в крайна сметка ще помогне на цялата ни икономика, няма какво да се лъжем. Във Варна пък искаме да говорим по специфично, ортодоксално медийните проблеми. Такива, каквито са новата инфраструктура на медиите, промяната на съотношението читател-зрител-слушател-медия.
Водещ: Цифровизацията.
Максим Минчев: Цифровизацията на телевизиите, която очевидно не е също само българско явление, то е нещо, което вълнува абсолютно всички, особено на стария континент. Искаме да поговорим и за рекламата и за маркетинга и за това как да си помагаме. Инициират се вече и от различни места и желания да се потърси, да се създаде един общ български сайт, да се създаде един общ информационен пункт. Много са нещата, амбициозна ни е програмата, за това имаме и 5 дена, в които ще потърсим отговори на много въпроси, които не само аз сега фиксирам, но които предполагам ще се появяват. Интереса към тази среща е голям, защото както ви казах ще дойдат колеги от много държави, ще дойдат в един специфичен за тяхното развитие момент и ще се срещнат с всичките си колеги от България и с много специалисти – специалисти както от политическата класа, които имат пряко отношение към решаването на тези въпроси, така и с видни български общественици, представители на българския бизнес, който тая година отново въпреки кризата успя да помогне за финансирането на срещата, тя е все пак скъпо мероприятие. Надявам се, че този мощен дебат, разнопосочен, интересен от всякъде ще бъде полезен за цялата ни държава.
Водещ: Споменахте образа на България, до колко България присъства в българските медии в чужбина?
Максим Минчев: Присъства постоянно. Имаме чудесни издания, ще спомена само един вестник „Нова дума” в Испания, който се издава в мощния тираж, и за България мощния тираж от 10 000 броя и се разпространява в 900 точки от Испания. То е едно изключително уважавано издание, признато от испанските власти, което влиза всяка седмица при българите и което им е страшно полезно. Първо то осъществява един духовен мост между държавата и цялата ни диастура, второ дава полезна информация за всичко това, което се случва в нашата диастура. Той е прекрасен вестник, такива са и изданията „Будилник”, който е в цяла западна Европа. Такива са и телевизиите, имаме в Лос Анджелис чудесни, в Канада, имаме прекрасни патриотични и хубави предавания и в банатските българи, телевизии... навсякъде имаме. Тоест става дума за вестници, телевизии, радиа, които всеки божи ден излъчват, пишат на български език и правят една жива връзка с татковината. Защото българите, където и да са, каквито и проблеми да имат, те си остават българи.
Водещ: Вълнуваща или по-практично насочена очаквате да бъде тази среща?
Максим Минчев: Този път вълненията са неизбежни, защото след 5 години много от тях ще се върнат в България, самата среща с държавата е винаги приятна и хубава. Но ще има и много по-голяма практическа стойност всичко това, което ще се говори и дебатира и се надявам да има и висок коефициент на полезно действие. Това е нашата амбиция. До този момент срещите вървят добре, те се увеличават, увеличават своето влияние, своя позитивизъм и надявам се наистина да бъдат много полезни за колегите ни и за нас, а и разбира се за цялото българско общество.
Водещ: Много ви благодаря, на добър час.
Максим Минчев: И аз.
Водещ: Световната среща на българските медии, да припомня още веднъж, тази неделя в Аулата на Софийския университет „Св.Климент Охридски”.
0 Comments:
Post a Comment