За изборите

Ще споделя с вас три статии и един видео материал от днес. Темата са изборите.

Изборите в България според проучване на "Отворено общество", според политолога Георги Манолов, според анкета на Европейския парламент.
И за изборите в Румъния


Румъния

На предстоящите избори за Европейски парламент в Румъния гражданите ще могат да гласуват в която и да е избирателна секция в цялата страна само и единствено чрез представяне на документ за самоличност.
По този повод румънският премиер заяви: „Гласувалите по два пъти румънци на изборите за ЕП ще се наказват със затвор”.
Учудена съм от евентуалния интерес, който биха проявили онези смели румънци, които искат да гласуват по два пъти. Къде е този интерес у нас?

И като съпоставка ето две статии и един видео материал от днес.

На фона на тази интересна новина за нашата северна съседка, в сайта на Дневник чета, че половината избиратели не се интересуват от политика. Проучване, направено от института „Отворена общество” през март и април показва, че над половината от българските избиратели изобщо не проявяват интерес към политиката и партиите (33%) или са го загубили в последно време (21%).

Ето и още интересни факти и тенденции, отразени в проучването:
Готовност за участие в парламентарните избори проявяват малко над половината от пълнолетните граждани. Съотношението между твърдо решилите да не гласуват и тези, които още не знаят как да постъпят, е 2:3. Най-срещаният мотив да не се гласува е "няма смисъл".
Най-много незаинтересувани от изборите има сред хората със средно образование. Колебаещите се за кого да пуснат бюлетина са сред най-ниско образованите. Те са двойно повече в сравнение с колебаещите се сред висшистите.
Твърдите гласоподаватели се интересуват и от политиката изобщо, те са мнозинство сред симпатизантите на всяка от основните партии, но най-голям е делът им в "Синята коалиция". При избирателите на ДПС най-много са тези, които изобщо не се интересуват от политика, но въпреки това заявяват, че ще гласуват.
На фона на липса на интерес към изборния процес у нас сред европейските граждани расте готовността да участват на вота. Това сочи проучване на Евробарометър, проведено от 4 до 15 май 2009 г. Според данните 49% от запитаните имат намерение да гласуват в европейските избори - ръст с 34 % спрямо отговорили така през февруари.

Във в-к Труд има статия за проучване на ЕП за готовността на европейските граждани да участват на изборите, със заглавие: Европа се засилила да гласува, България – не
Българинът остава сред най-незаинтересованите от вота наред с традиционно евроскептичните англичани, показа вчера социологическо проучване.
49% от гражданите на ЕС смятат да пуснат бюлетина за евродепутати, съобщи маркетинговата организация Ти Ен Ес. Анкетата, правена между 4 и 15 май, е поръчана от ЕП. Тя не дава прогноза за резултатите от изборите.
43% от запитаните са казали, че непременно ще гласуват, а 6% - че е твърде вероятно да гласуват. Със сигурност няма да отидат до урните 12%.
Делът на сигурните участници в изборите е най-висок в Ирландия (66%), Белгия (64%) и Малта (60%). В България убедените да гласуват са 34%.
Тези, които със сигурност няма да гласуват, са най-много във Великобритания (16%), Латвия (15%), България и Полша (по 14%).
Заедно с чехите, унгарците и латвийците българинът е и в челната тройка по песимизъм - 80% от хората у нас смятат, че гласът им няма да промени нищо. 66% са на мнение, че не са добре представени в Европарламента.

В предаването „Тази сутрин” на bTV доц. Георги Манолов /политолог/ каза:
Над 25% от българите са склонни да продадат гласа си


"Българският политическият пазар е една своеобразна политическа корида, на която има разнообразни политически феномени, при това не само такива, които щъкат легитимно на този политически пазар, защото негативите в него - от черните PR кампании до незаконното финансиране, са изключително много", каза за bTV политологът доц. Георги Манолов.
Той представи новата си книга "Цената на изборите, или Как партиите си купуват властта". Изданието се занимава с политическият пазар в България и неговото финансиране като част от властта.
"Тенденцията за незаконно финансиране продължава, сега политологът очаква да е много по-прикрита, по-хитра, тъй като общественото мнение е настроено срещу тези явления", каза Манолов. Той посочи социологически изследвания, според които му между 25 и 30% от българите са склонни да продадат своя глас, като не винаги гласуват за партията, която ги е купила.
Има и механизми за контрол, има системи, при които гласовете може да се проследи – т.нар. "система на десетниците" или "Сандък паша", където контролът е жесток, посочи Манолов. По думите му обаче има и вариант избирателят да вземе парите и след това да не гласува или да даде гласа си за друга партия.
"Първата система работи безотказно, при нея политическите "босове" могат да си направят 3 хил., 5 хил. до 10 хиляди лева. Тя се прилага у нас отдавна и трудно се хваща от органите на реда", каза Манолов.
По думите му обаче трудно може да се повлияе на електората на ДПС: "Този електорат има много специфики – народопсихологични, етнически. А и язвата на Възродителния процес дълго време ще кърви, тя трудно може да бъде излекувана. Необходимите са десетилетия. И от тази гледна точка трудно ДПС електоратът може да бъде разсеян".

0 Comments:

Post a Comment