или...Лични размисли в началото на седмицата
[Ден втори от началото на политическите кампании за Евроизборите]
Нова седмица, ново начало. Обичам новите начала... Така започнах поредната нова седмица, заредена с енергия и ентусиазъм да свърша хиляди (интересни) неща.
…
Една от основните ми задачи за днес беше да си изкарам Европейска здравна карта в една поликлиника на ул. Коперник 9. Предварително проучих, че работят от 8.00 до 17.00 ч. Крайно неудобно за всички останали хора, които също работят, но какво да се прави, съобразих се с факта, че единствено мога да отида в 8.00, да си свърша работата максимално бързо, за да успея до към 9 вече да съм в офиса. Там бях ще в 7.45, а на вратата на гишето, където се подават заявления, имаше друго работно време – „Работа с клиенти от 8.30 до 17.00”.
Така… седнах и почаках, имам ли избор? След мен дойде един чичко на средна възраст, който се ядоса, че отварят чак в 8.30 и съответно с него си намерихме обща тема на разговор – лошата администрация у нас, необмисленото работно време и т.н. Естествено се стигна до анализи на цялостната сегашна реалност в България. Чичкото се разпали, присъединиха се няколко пенсионери, като той бе взел думата, а останалите кимаха с глава и пригласяха.
Типична българска ситуация, на думите сме най-силни, но... в хода на разговора ми стана мило. Рано сутринта тези хора, въпреки че живееха с безумните си битови проблеми, те бяха политически ангажирани и проявяваха интерес, изглеждаха ми на активни хора, на бъдещи гласоподаватели, а точно от такива имаме нужда. Доброто в цялата ситуация беше, че тези 4 човека бяха достигнали до своя извод – че единственият шанс на България за по-добро бъдеще е само и единствено ИЗБОРЪТ на дясно управления.
Така стана 8.30, вече бях разсънена, макар и още да не бях пила кафе. Политиката разсънва доста добре. Чак може и от безсъние да започне да страда човек заради нея… Та.. дойдоха две лелки, които отвориха гишето за Европейските здравни карти. За мое учудване не бяха сърдити, не се ядосаха на посъбралата се опашка от 4-5 чакащи, обслужиха ни бързо; (Е, не успях да си подам заявлението, защото не си носех жилищна регистрация, но..другия път...).
За малко си помислих, че има шанс нещата да са наистина по-добри…
Разказвам всичко това, защото с една единствена идея. Иска ми се, когато забелязваме някакви проблясъци на подобрение, да ги споделяме по между си. Защото само, когато виждаме положителното (дори да е малко колкото мравчица), тогава и ние ще го отразяваме и ще го излъчваме чрез себе си. Защото все от някъде трябва да се започне, нали така?
***
Искам да споделя с вас и две статии от днес, които ми направиха огромно впечатление.
Едната е анализ на Ясен Бояджиев относно изказването на датския евродепутат и оценката му за България. Материалът за Дойче веле е много стойностен - приложени са смислени факти и аргументи както в защита на българите, така и като укор към държавата ни. Колкото и да е обиден коментарът на въпросния евродепутат, има неща, които са срамни за нас и не могат да бъдат прикрити...
Всички трябва да се замислим над следното, което казва Ясен Бояджиев:
„(…)защо в България мнозина силно се обиждат и реагират, когато някой ги засегне на интелигентност, малцина обаче се впечатляват, а още по-малко са готови да се противопоставят, когато около тях всекидневно и безцеремонно се погазват законите, правата и свободите? Стандартният отговор, който често ще чуете, е: „Защото не ме засяга”. Тук вече заключението на датския евродепутат за глупостта е съвсем оправдано. Защото отношението към свободата е най-прецизният тест за интелигентност.”
Другият материал, който прочетох и ме впечатли, по-точно ме шокира, е статия на Галя Горанова във в-к Сега със заглавие: „О, неразумни пиари, поради что издевателствате?”.
О, по-добро заглавие към текста, който следва, не може и да бъде намерено...
Шокирана съм, след като разбрах, че БСП раздават рекламни презервативи с надпис „Влизай REDовно”, които промотират сайт, чието име даже няма да изписвам тук.
Статията също е много добра и силна.
Галя Горанова казва: „В продължение на две десетилетия леви и десни правителства с порочната си политика и пълна морална разпуснатост поощриха налагането на чудовищни модели на поведение сред младежите, чиито горчиви плодове днес берем. Тези нови "ценности" и пълната апатия на младите към политиката сега принуждават партиите да се гмурнат до непознати нива на инфантилност, само и само да "зарибят" тази аудитория, да й привлекат вниманието.”
Според мен, PR-ът не е вълшебното пате, което почиства тоалетната от бактерии (както казва Десислава Бошнакова). Политическият PR е комуникацията между политика и избирателите. Но когато политикът няма какво да каже, се случват точно такива безпредметни, срамни, безсмислени кампании, които обезкуражават гражданите, а дори и обиждат, защото явно си мислят, че сме доста заблудени…
В случая не трябва да позволяваме цялото внимание към кампаниите на PR специалистите на партиите да служи за параван на политиците. Напротив, това трябва да ни показва само едно - щом PR кампанията е изпразнена от смисъл и важно съдържание, значи 100% с политическите платформи е същото....
Една от основните ми задачи за днес беше да си изкарам Европейска здравна карта в една поликлиника на ул. Коперник 9. Предварително проучих, че работят от 8.00 до 17.00 ч. Крайно неудобно за всички останали хора, които също работят, но какво да се прави, съобразих се с факта, че единствено мога да отида в 8.00, да си свърша работата максимално бързо, за да успея до към 9 вече да съм в офиса. Там бях ще в 7.45, а на вратата на гишето, където се подават заявления, имаше друго работно време – „Работа с клиенти от 8.30 до 17.00”.
Така… седнах и почаках, имам ли избор? След мен дойде един чичко на средна възраст, който се ядоса, че отварят чак в 8.30 и съответно с него си намерихме обща тема на разговор – лошата администрация у нас, необмисленото работно време и т.н. Естествено се стигна до анализи на цялостната сегашна реалност в България. Чичкото се разпали, присъединиха се няколко пенсионери, като той бе взел думата, а останалите кимаха с глава и пригласяха.
Типична българска ситуация, на думите сме най-силни, но... в хода на разговора ми стана мило. Рано сутринта тези хора, въпреки че живееха с безумните си битови проблеми, те бяха политически ангажирани и проявяваха интерес, изглеждаха ми на активни хора, на бъдещи гласоподаватели, а точно от такива имаме нужда. Доброто в цялата ситуация беше, че тези 4 човека бяха достигнали до своя извод – че единственият шанс на България за по-добро бъдеще е само и единствено ИЗБОРЪТ на дясно управления.
Така стана 8.30, вече бях разсънена, макар и още да не бях пила кафе. Политиката разсънва доста добре. Чак може и от безсъние да започне да страда човек заради нея… Та.. дойдоха две лелки, които отвориха гишето за Европейските здравни карти. За мое учудване не бяха сърдити, не се ядосаха на посъбралата се опашка от 4-5 чакащи, обслужиха ни бързо; (Е, не успях да си подам заявлението, защото не си носех жилищна регистрация, но..другия път...).
За малко си помислих, че има шанс нещата да са наистина по-добри…
Разказвам всичко това, защото с една единствена идея. Иска ми се, когато забелязваме някакви проблясъци на подобрение, да ги споделяме по между си. Защото само, когато виждаме положителното (дори да е малко колкото мравчица), тогава и ние ще го отразяваме и ще го излъчваме чрез себе си. Защото все от някъде трябва да се започне, нали така?
***
Искам да споделя с вас и две статии от днес, които ми направиха огромно впечатление.
Едната е анализ на Ясен Бояджиев относно изказването на датския евродепутат и оценката му за България. Материалът за Дойче веле е много стойностен - приложени са смислени факти и аргументи както в защита на българите, така и като укор към държавата ни. Колкото и да е обиден коментарът на въпросния евродепутат, има неща, които са срамни за нас и не могат да бъдат прикрити...
Всички трябва да се замислим над следното, което казва Ясен Бояджиев:
„(…)защо в България мнозина силно се обиждат и реагират, когато някой ги засегне на интелигентност, малцина обаче се впечатляват, а още по-малко са готови да се противопоставят, когато около тях всекидневно и безцеремонно се погазват законите, правата и свободите? Стандартният отговор, който често ще чуете, е: „Защото не ме засяга”. Тук вече заключението на датския евродепутат за глупостта е съвсем оправдано. Защото отношението към свободата е най-прецизният тест за интелигентност.”
Другият материал, който прочетох и ме впечатли, по-точно ме шокира, е статия на Галя Горанова във в-к Сега със заглавие: „О, неразумни пиари, поради что издевателствате?”.
О, по-добро заглавие към текста, който следва, не може и да бъде намерено...
Шокирана съм, след като разбрах, че БСП раздават рекламни презервативи с надпис „Влизай REDовно”, които промотират сайт, чието име даже няма да изписвам тук.
Статията също е много добра и силна.
Галя Горанова казва: „В продължение на две десетилетия леви и десни правителства с порочната си политика и пълна морална разпуснатост поощриха налагането на чудовищни модели на поведение сред младежите, чиито горчиви плодове днес берем. Тези нови "ценности" и пълната апатия на младите към политиката сега принуждават партиите да се гмурнат до непознати нива на инфантилност, само и само да "зарибят" тази аудитория, да й привлекат вниманието.”
Според мен, PR-ът не е вълшебното пате, което почиства тоалетната от бактерии (както казва Десислава Бошнакова). Политическият PR е комуникацията между политика и избирателите. Но когато политикът няма какво да каже, се случват точно такива безпредметни, срамни, безсмислени кампании, които обезкуражават гражданите, а дори и обиждат, защото явно си мислят, че сме доста заблудени…
В случая не трябва да позволяваме цялото внимание към кампаниите на PR специалистите на партиите да служи за параван на политиците. Напротив, това трябва да ни показва само едно - щом PR кампанията е изпразнена от смисъл и важно съдържание, значи 100% с политическите платформи е същото....
0 Comments:
Post a Comment