Petya N. Georgieva: 2009

Държавен вестник и Ирена Кръстева :)

Ирена Кръстева звъни на мобилния телефон на Цецка Цачева.
- Г-жо Цачева, ние със сина ми в последно време се занимаваме с придобиване
на медии, та чух за Държавен вестник, искам да го купя- казала Кръстева.
- Ама, г-жо Кръстева, моля Ви се, той не се продава, нали затова е
"Държавен" - отговорила председателката на парламента Цецка Цачева.
- Абе знам аз, ама като чух вестник, и не се стърпях да попитам - отвърнала
Ирена Кръстева.

Из Вицовете на годината, публикувани в последния брой на в. Капитал

The Storyteller's Creed
I believe that imagination is stronger than knowledge.
That myth is more potent than history.
That dreams are more powerful than facts.
That hope always triumphs over experience.
That laughter is the only cure for grief.
And I believe that love is stronger than death.

- Robert Fulghum

Кога едно удоволствие може да разруши човек? Кога любовта към живота и развлеченията става пагубна за душата? Гледайте филма "Дориан Грей" по романа на Оскар Уайлд "Портретът на Дориан Грей", за да видите една интересна интерпретация на хедонизма, един различен Лондон, един шокиращ живот, две любовни драми, смърт и убийства, красота, болка и много секс.

Бих казала, че съм много впечатлена. Филмът е направен много интересно, доста краен и шокиращ, но загадъчен, задържа интереса до последната секунда, актьорският екип е добър, емоциите преливат, Лондон е толкова красив и грозен едновременно. Не е пропусната нито една от знаменитите фрази от романа. Стилът на Оскар Уайлд оживява. Продукцията е английска.

Показан е хедонизмът на Дориан Грей във всичките му лица - страстни, страшни, извратени, оставящи ни без коментар и без думи. Любовта, красотата, стремежът по вечност, ненаситността към забавленията и удоволствията са възхвалени и отричени. Всеки опит обогатява човека и му дава нови емоции. Но някои преживявания осакатяват душата. Борбата между доброто и злото в човека е оспорвана. Но все пак силата на Любовта променя. И въпреки че любовта е изкупителната жертва, платена от Дориан Грей за всичките му грехове, все пак Любовта побеждава над злото.

Невероятен филм със запомнящи се послания и емоции. Препоръчвам го с две ръце!

Холандска Коледа

или... Възстановка на раждането на Исус

Тази година празнувам Коледа в един град в северна Холандия. Изпълнена съм с много впечатления. Градът и улиците са украсени, къщите са коледни, осветени, навсякъде се усеща добро настроение, коледна красота.

Най-интересното нещо, което до момента ме впечатли беше възстановка, направена в центъра на града, която представлялва раждането на Исус Христос в обора сред животните. Беше красиво и ново за мен, затова тук ще споделя с вас няколко снимки. Enjoy! :)

Желая на всички уютни и щастливи зимни празници, споделени с хората, които обичате.

Бъдете добри и щастливи!

Зарадвайте хората около вас!

Зарадвайте себе си!

Заредете се с много ентусиазъм, усмивки и любов за новата година.

Тази седмица в-к Капитал пита относно коледните корпоративни бонуси. И пита с тънка ирония. "Не празнуваме Коледа" ще кажат всички онези, които не са получили коледна изненада от фирмата, за която работят.

За жалост, според отговорите, Коледата ще бъде невъзможна в повечето от офисите на българските фирми.

Дали кризата не стана удобното извинение за управителите?

Въпреки че точно в криза, фирмите трябва да разчитат на служителите си, защото те са техният най-силен ресурс. Но това е въпрос на бизнес концепция и култура.

И все пак...

Дано повече българи успеят да празнуват Коледа.

Ако не ни остава иронията. И тъжния ироничен смях.

Избирам и опаковам подаръци и изненади.

Пиша пожелания.

Подготвям менюто за Бъдни вечер.

Зареждам лаптопа с филми.

Гледам снимки от 2009.

Свалям коледна музика.

Ами да, вече ми е празнично! :)

Една добра година

Такава беше моята година. Не искам да я изпращам, искам да остана тук и сега за малко повече. Да остана сега такава каквато съм аз. Такива каквито сме заедно. Но имаме точно 15 дни до края и до новото начало.

Обичам и добрите, и лошите неща, които ми се случиха през последните 12 месеца. Особено добрите, защото са невероятни. Особено лошите, защото покрай тях добрите изглеждат още по-невероятни.

Бях нетърпелива. Но се уча на търпение през цялата година. Уча се да чакам. И имам още доста уроци да взимам.

Много плаках. Но и много се смях.

Задавах си много въпроси, защото бях несигурна, но разбрах, че няма нищо сигурно в живота и спрях да се питам неща, които не зависят от мен.

Страхувах се и все още се страхувам, но продължавам да съм оптимист.

Не бях пътувала толкова много, но пътувах и открих нови земи, култури, хора. Срещнах интересни хора. Обикнах Лондон и Рим. Но не бих се върнала пак в Амстердам.

Падах с колело, но се научих и да карам с една ръка.

Далече съм от вкъщи, но се опитвам да създам усещането за вкъщи навсякъде, където съм.

Бях влюбена и все още съм.

Най-накрая открих един добър нагледен пример, който показва истинската работа на public relations в обществото. А именно (обобщено): да предоставя информация, да анализира информация и да участва в диалог с всички заинтересовани страни. Да свързва управлението, бизнеса, неправителствения сектор и гражданите и да помага за установяването на синергия между тези четири основни части в едно общество. С една обща цел: цялостно развитие и просперитет.

Щастлива съм, че случайно попаднах на анализ на речта на Елизабет II за 2009 година, направен от Edelman (PR агенция с офиси в над 30 държави по света).

Традиционната годишна реч на Елизабет II - Кралица на Великобритания, е важно събитие в кралството, защото това е един вид обръщение и послание към Парламента с поглед към предстоящата нова година. Още по-голяма е важността на събитието заради предстоящите избори през 2010.

Това, което са направили PR специалистите от Edelman, е цялостен анализ на речта, обобщения по теми, с коментари и изказвания на компетентни хора от различни сфери и области. Включени са реакциите на медиите.

В съзнанието на великобританците речта на Кралицата наистина е важен момент, тя е смислена и съдържателна и изразява важни позиции по доста различни въпроси, които са от съществено значение за цялата политика. Анализирането на тази реч е само началото на последващи действия, кампании, лобиране, промени в законодателство и т.н.

Точно това е важният фактор за цялостното развитие на една страна - всички нейни главни членове да работят заедно. Не анализът, а работата, свършена за неговото създаване, доказва, че хората действат заедно, мислят, обменят мнения и идеи, анализират, търсят варианти и решения заедно. Защото всичко в една страна е взаимосвързано.

И все пак: всеки народ получава управници, които заслужава... И ако липсват ум, идеи, интелект, то това не може да се прикрие или промени с никакъв PR.

снимка: http://bgvesti.com/

Може ли една лампа да бъде самотна и да покаже чувствата си? Да, може. Но с помощта на добър режисьор, креативни идеи и интересни подходи при снимане... И тогава дори една минута е достатъчна.

Ето една реклама, която въпреки че е от преди 3 години, много харесвам, защото е като малка епопея за самотата.

Има реклами и Реклами. Някой се запомнят, други просто те карат да смениш тв канала.

Има рекламисти и Рекламисти. Едните просто правят някакви си рекламни клипчета, като си мислят, че аудиторията им за нищо не става и няма какво друго да прави освен да гледа глупави реклами. А други... създават късометражни филмчета-реклами, които улавят цели палитри от емоции и изпращат интересни послания, като бранда остава скрит до последно и чак накрая се разбира, че това всъщност е реклама.

Обожавам такива реклами. Различните реклами могат да те накарат да мразиш или да обичаш рекламата като цяло.

Спайк Джонз прави точно това - кара те да обичаш рекламата и да се забавляваш с нея. Един от гурутата сред режисьорите на реклами - Спайк, е известен с рекламите се на IKEA, Levi's, Adidas, The Gap, Miller Beer. Продуцент е на много музикални клипове, филми, предавания (сред които Jackass).

1. Застанете пред своята публика с възможно най-много листи с текст. Започнете да четете. Не спирайте да четете. Дори да не сте посмяли да погледнете хората, пред които говорите. Желателно е по някое време да започнете да сричате, като дори правите физиономии от сорта на това-го-виждам-за-първи-път. Добре е също така и хаотично да търсите нещо из листите си, като започнете да се ровите из тях. Получавате бонус, ако изтървете листите.

2. Загърбете публиката. Гледайте към екрана, четете от там, както и от листите. Така няма да има време да погледнете към някой друг - само екрана и листите.

3. Препоръчително е съдържанието на слайдовете да е същото като това, което четете, дори най-добре е да е едно към едно, дума по дума. Слагайте цели параграфи в слайдовете, нека текстът бъде много, както каза Мечо Пух "колкото повече, толкова повече". Не слагайте снимки, таблици, графики, видео материали. Най-добре е интеракцията да е нулева.

4. Объркайте последователността на слайдовете! Това, че четете и показвате едно и също нещо, не е достатъчно. Покажете един слайд, а започнете да четете друга част от текста пред вас. Така ще потвърдите, че сте царе в провала.

5. Черешката! След като свършите с четенето, презентацията де, кажете с отчаяна физиономия "Ами това е!" и повдигнете безпомощно рамене.

Успех!

Помните ли учителите си от гимназията, например? Аз ги помня. Особено тези, които активно започнаха да използват skype и facebook, за да комуникират чрез тях със своите най-вече настоящи (и бивши) ученици.

Впечатлена съм как някой наистина креативни учители започнаха да оставят съобщения за класовете, на които преподават. Така например, учителката ми по история г-жа Мария Гетова постоянно пише в статусите си във facebook и skype важни неща, които засягат материала, часове, домашните, контролните, дори празниците. Това много ме радва. Всеки ученик ползва постоянно facebook и skype и придвидливите учители са открили своя начин да достигнат до учениците си. Така се намират и по-трудно извинения от сорта на "не знаех за това домащно...", при положение, че всички масово стоят във facebook.

Майка ми, която също е учител, започна активно да използва skype, за да се свързва със своите ученици с цел това да улеснява учебния процес.

Защото...

Един добър учител винаги ще намери начин да достигне до учениците си, да говори на техния език, да разбере психиката им, за да създаде връзка с тях.

Използването на социалните мрежи и skype е полезно, като се има предвид, че българската образователна система не е въвела използването на училищен интранет (мрежа в интернет, към която всеки ученик и учител имат достъп и оставят съобщения по между си).

Мога да кажа само: браво, че все пак има опити за развитие, независимо, че средствата са ограничени.

Или... Lactacyd се осмелява да използва думата "вагина"

В лекция по film making ни показаха тази реклама, която е предизвикала доста дебати дори в разкрепостена Холандия.

Рекламата е на Lactacyd - серия козметика, грижеща се за интимното здраве на жените. Уважам тази марка, защото наистина предлагат добри продукти. Уважавам ги още повече, че реализират една доста смела, дръзка и дори шокираща рекламна кампания под мотото "Защити се", от която "крещи", че интимните грижи никога не бива да бъдат подценявани. Да, темата е деликатна, но това не означава, че не трябва да привлича общественото внимание и да не бъде коментирана.

Интересна е перспективата, от която са заснети рекламите...

По телевизиите в Холандия върви предимно по-"приличното" видео, което е също част от рекламната кампания.

Преди броени минути разбрах, че от 22:00 ч. на 27 ноември 2009 г. RE:TV спира излъчването си, поради липса на финансиране. За мен това е много много лоша новина, тъй като (поради много причини) това беше единствената телевизия, която гледам и на която се доверявам.

Много съжалявам за невъзможността на телевизията да продължи да функционира. Случаят обаче ни показва много много неща относно медийния пазар у нас, а и въобще за социалната действителност в България. Общество, в което няма как да съществува гражданска телевизия, е ограничено общество.

Ето и какво бе изписано на сайта на телевизията - как екипът обяснява случващото се:

"Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичният дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.

Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме.

Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.

Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране.

Благодарим на журналистите и целия екип на Re:TV за желанието им да работят за проекта и усърдието, с което го правиха. Благодарим и на съмишлениците, които ни подкрепяха. И, разбира се, на десетките хиляди зрители, на които Re:TV ще липсва".

Писмото е подписано от учредителите на фондция "Граждански медии", собственик на телевизията Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев."

Обичам Бейлис!

Обичам "Секса и града". А Саманта е моята любимка от четирите мацки...

Затова и много харесвам новите печатни реклами на Бейлис!

Супер идея за рекламна кампания - Бейлис и Саманта!

Някак си си ходят... :)

Опасно! Мъже, внимавайте с подаръците :)

За да не превърнете празниците в ад...

Забавно видео, на което попаднах днес и много се забавлявах.

Наближава сезонът на коледните подаръци и изненади, така че обмислете добре какво ще оставите под елхата. Отнася се към всички - мъже и жени :)

От няколко дни (отново) се чудя къде е границата между личния ни живот и социалните мрежи?

Звучи банално, да. Този въпрос не изниква в никакъв случай за първи път.

И все пак.

Защо има хора, които сменят статусите 24 пъти в денонощието? Защо за някои други пък е от съществено значение дали във Фейсбук си писал, че си във връзка или не? Защо други пък държат да се събират във всякакви безсмислени фен групи? И т.н.

И не си мислете, че аз не използвам Фейсбук - напротив! Ползвам го, поради много практически причини. Защото ми е интересно какво се случва с приятелите ми. И защото чрез Фейсбук поддържам връзка с доста хора. Но винаги се придържам до идеята, че Фейсбук подпомага социалния живот, а не го замества. И най-вече - винаги е необходимо да има граница между личното и изкуствената социална среда. Например... рядко слагам много лични снимки, никога статусите ми не разказват за личните ми проблеми и т.н.

Но кои са тези фактори, които психологически карат хората да разкриват толкова много за себе си пред още (поне) 100 човека, от които някои дори може и да не познават? Защо допускаме Фейсбук да става толкова голяма част от живота ни?

Това, което ме шокира и предизвика появата на този коментар, беше снимка от 3D видеозон, качена на стената на един човек Х във Фейсбук.

Това не е ли прекалено?

p.s. Абстрахирам се от полезността на Фейсбук като PR инструмент.

p.s.2 Смятам скорода не пиша за Фейсбук.

Всяко нещо си има граница.

Самочувствието, нахалността... и те би трябвало да си я имат.

Социалните мрежи си имат своите преимущества, не го оспорвам. Но точно покрай всички тези социални сайтове и доста добре започнах да се разочаровам от някои популярни хора, които ги използват.

От доста време получавам постоянно покани от един определен човек с известно име (който със сигурност сам си управлява Facebook профила) да му стана фен в неговата лична Facebook FanPage.

Ясно, че фен страниците са добър инструмент за личен и корпоративен PR, но внимавайте с тях, защото понякога прекаленото натякване и навлизане в живота на другите е дразнещо и отблъскващо. Дори и да имат добра нагласа спрямо вас, това може лесно да се промени след 5-тото "Иванчо Иванов suggested you become a fan of Иванчо Иванов".

Съжалявам, че съм принудена да съм нетактична, но щом от първия път не съм проявила интерес да бъда в нечий си "фен клуб", значи няма да го направя и след десетия път.

Губи само този, който нахално се опитва да ми наложи нещо... И на това, ако му казват PR...

Започва се!

Любимата ми част от годината - зимните празници. Всички градове греят със своите коледни светлини и елхи.

Усеща се друга атмосфера - коледна. Всеки търси и избира подаръци, изпраща картички, подготвя се за празниците. Започват да се правят коледните сладки...

А месец преди Коледа излизат и коледните филмчета, които са приятна компания в лошото зимно време. Сред които любими са ми старичкият "Наистина любов" и "Четири Коледи" от миналата година.

Тази година моето коледно настроение започна в Лондон с 3D филма "Коледна песен" по едноименната приказка на Чарлз Дикенс.

Класиката в литературата си има невероятен филмов вариант, благодарение

на режисьора Робърт Земескис.

Филмчето е забавно - все пак в главната роля е Джим Кери.

Изпълнението е доста креативно и успешно, затова препоръчвам да се гледа на кино - за да усетите наистина духовете на Миналата, Настоящата и Бъдещата Коледа....

На мен ми хареса, предполагам и на вас ще ви хареса... :)

От тропиците до центъра на Лондон

На 16 ноември имах възможността да видя нещо наистина необикновено - призрачна гора от изсечени тропически дървета, разположени на площад "Трафалгар" в центъра на Лондон.

Мъртвите дънери на огромните дървета бяха естетически разположени на известния лондонски площад точно пред Националната Художествена Галерия. На фона на красивата градска гледка, мрачните изсечени дървета "крещяха" само едно: изсичането на дърветата е щета, която влияе пагубно на климата и го променя.

Тази акция е част от кампанията "Призрачната гора - от тропиците до площад "Трафалгар", по проект на Анджела Палмър, свързван с опазването на горите. Дърветата са транспортирани от гора в Гана, огромни са и създават невероятно усещане за апокалипсис...

Между 7 и 18 декември Призрачната гора ще бъде разположена в Копенхаген (Площад Thorvaldsens Plads).

Повече за проекта: http://www.ghostforest.org/

Блогър, блогър, колко да съм блогър...

Мерси на Васи, която тактично ми напомни, че имам блог и че е добре от време на време да пиша нещо, нали затова "хабя" малко от блогосферата и аз...

Имам идеи. Имам много мисли. Които искам да споделям. Затова преди около 3 години и половина реших да направя и този блог , като в началото бях плаха, но активна, а сега ... съм нито едно от двете...

Ок, трудно ми е да прикрия блогърското си разочарование от самата мен. Списъкът с теми за "материалчета" в блога е толкова голям, а времето все не стига.

Искам да споделя толкова много неща, свързани и с професионален, и с личен план. Искам да пиша, защото обожавам да пиша. Но времето, мислите и думите ми само се разминават напоследък и така стигнах своя спад - само 4 материала през октомври.

Темите, които ме вълнуват са толкова разнообразни, че понякога ми става неудобно да пиша за всичко това в рамките на един блог, но поне отговарям на клишето "блогът - това е частичка от мен самата...".

Дам, ако бях активна, така както бих искала, щях да пиша много повече за PR и реклама, защото това е, което уча, това е сферата, към която съм се ориентирала и в която правя първите си професионални стъпки. И въпреки че ежедневно мисля за PR и проследявам какви ли не теми, кампании, събития, новини и т.н., това не може да се забележи в блога ми, пред който обикновено остава обещанието "Утре ще напиша за това....".

Другата голяма тема, по която се пробвам да пиша понякога, са многото социални и обществени въпроси, които ме вълнуват. И блогът винаги съдейства и се превръща в един вид "лична медия", чрез която изказвам нещо си там, което имам наум. С плахата надежда някой да ме чуе, да намеря хора със сходно мнение или пък да преоткрия нечия друга гледна точка...

И психологията ме привлича много. Затова често съм се изкушавала да пиша и по теми, свързнаи с взаимоотношенията между хората във възможно най-различни социални ситуации - между родители, приятели, lovers и т.н. Но като се има предвид необятността на интернет, винаги съм се опитвала да се спирам и да пазя границата между лично и публично, най-малкото, за да не засегна някого...

Та като цяло, блогът ми не е това, което искам да бъде. Виновни са образованието, Холандия, Англия, пътуванията и още някой по-специален, заради които не ми остава време да ъпдейтвам това скромно местенце тук, с разбъркани теми и мисли на едно обикновено момиче на 22 години.

Всичко започва с натискането на един бутон

Няколко добре синтезирани изречения, представящи ролята на социалните медии и предизвикателствата, пред които ни изправят те.

Намерих това интересно "видео" в един PR-ски блог, който следя (тук за повече информация).
Светът се променя и нищо не е същото след социалните медии. Животът ни е друг. Защото всичко започва с натискането на един бутон, чрез който ставаме граждани на света. А светът вече е едно село. Ами сега?

Ambi Pur "pour lavatory" by Agency "JayGrey", Sydney

Възрастна дама е в прегръдките на секси мъж... Това е новата печатна реклама на Ambi Pur. Странна, но смешна реклама, имитираща (и иронизираща) рекламите на парфюми - вятър в косите, дълбок поглед, позата на телата, докосването на ръцете - доста добре уловени детайли... Но все пак ми загатва, че домакините може би имат нужда не само от добри препрарати за почистване...

А тук е и новата видео реклама на Ambi Pur

Невероятно креативно! Просто нямам думи!

Благодаря на Росяна, която ми показа тази страхотна реклама!

Не давай на гладния риба, а го научи да си лови сам...

Социалните каузи и кампании са много деликатна тема - чрез тях се популяризират важни проблеми в обществото, за които са необходими взаимни усилия и подрепа.

Темата е деликатна за мен, защото е трудно да се намери правилния подход при трансформирането на тези проблеми в медиен продукт, който да достигне до всички потребители, които пък са част от цялата социална група. Забелязала съм, че резултатите обикновеноса не много задоволително - комерсиалното е в повече, драмата се подсилва, всичко изглежда "нагласено"... и това просто не е начина наистина да помогнем на онези, които се нуждаят.

Днес видях един страхотен видео спот - 1GOAL - 1ЦЕЛ - направен от Edelman Worldwide. Този видео материал подкрепя кампанията за подсигуряване на образование на 75 милиона деца в Южна Африка.

Колкото и да съм чувала, сигурно никога няма да мога да си представя условията за живот там, в Африка, докато не ги видя в действителност. Въпреки това в клипа се поставя акцент не толкова върху трагедията, а на желанието за промяна, на начините за подсигуряване на по-добър живот. Усеща се позитивизъм, решителност, желание за развитие, за сбъдване на мечти. Мечти, които в нашия свят са съвсем постижими...

В кампанията са се включили много известни личности и всички призовават за един подпис, който ще е в помощ на онези, които не могат да пишат.

Виж 1GOAL тук

Носталгия

Оценяваме нещата, когато ги загубим, когато сме далече от тях, когато ги нямаме. Това е заложено в природата ни. Но толкова е хубаво, когато погледнеш "своето" от далече, виждаш го по по-различен начин, виждаш го наистина като част от себе си и го преоткриваш... и го оценяваш. Този път може би наистина го оценяваш.

Трябва ли да сме извън България, за да почувстваме силното желание да съхраним българското?

Моля ви, разкарайте всички политици от държавата ни и дано като се върнат им е станало жал ... за нея, за тях самите и за народа ни...

Предварително предупреждавам: този post е абсолютно пийййййп...

От седмица вече имам проблеми с концентрацията и поради това нищо смислено не мога да свърша. Чета си (уж) книга и докато се усетя прелиствам някакви страници, а даже не знам за какво става въпрос.

Оказва се, че "в нищото" има по-интересни неща за гледане отколкото във филма, книгата, списанието...

Не мога много да спя. Явно и за съня трябва някаква концентация. Не мога да пиша или уча, за вършенето на друга смислена работа даже няма да говоря. Просто умът ми броди и отказва да се съсредоточи за по-дълго време върху нещо определено. Не мога да го контролирам...

Пълен абсурд.

Хора, как успявате да се концентрирате?

Photo : http://blogs.webmd.com/

от Хорхе Букай "Нека ти разкажа"

(...)

Страна на дългите лъжици

В тази малка страна има само две стаи, наречени черна и бяла. За да я обиколите, трябва да тръгнете по коридора и като стигнете там, където се разклонява, да завиете надясно, ако искате да посетите черната стая, или наляво, ако искате да видите бялата стая.

Мъжът тръгнал по коридора и случайно завил първо надясно. Друг коридор, дълъг петдесетина метра, водел към огромна врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.
За миг виковете и стенанията го накарали да се поколебае, но той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влязъл.
Около огромна маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си представи, и въпреки че всички имали по една лъжица, за да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от глад! Причината за това била, че лъжиците - два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този начин всички можели да си вземат от храната, но никой не можел да я понесе към устата си.
Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.
Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята.
И тук стотици хора седели около една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли отбрани гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.
Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от глад, защото си подавали храна един на друг!

Снимка: http://www.alfatera.com

Не знам дали е въпрос на възпитание и морал, но според мен не от всеки човек става добър съсед.

Стоя си днес на прозореца и си зяпам безцелно - времето е толкова хубаво, което си е цял празник, като се има предвид лошото холандско време. Съседът си коси тревата в неговата градинка. Някакви деца си играят на улицата. Минават щастливи хора. И кой каквото няма - като не можеш да ходиш, най-много точно тогава ти се иска да излезеш на дълга разходка. Но аз си стоя на прозореца и пак ми е хубаво. Но един малък дразнител ме разсейва през цялото време - гледам в нашата градинка пред къщата, че колелото ми е съборено и ме е яд как не мога да отида да го вдигна и то все ми привлича вниманието.

И по едно време съседът както си косеше тревата, спря, отиде до нашата градина, вдигна ми колелото и си продължи после с неговата работа. Нямам думи. Даже не искам да се замислям дали това е възможно да се случи у нас...

Може би първата крачка към по-добре устроена държава е в по-добрите отношения между самите нас, хората, които живеем заедно...

За жалост няма да пиша за някакви сладки секси неща, които могат да се правят в леглото. Друг път може и да обменим малко свежи идейки, но тези дни са ми забранили физическата активност.

Сега по-скоро ще дам идеи какво може да прави човек, принуден да стои само в леглото, защото например е пострадал с някои от краката и трябва само да лежи. Кофти, но винаги може да се измисли нещо. Ще се радвам и на нови предложения, тъй като ме очакват още няколко дни в този дух...

1. Интернет, facebook, skype... и всичко, свързано с любимите занимания, за които не ми остава принципно много време. Наваксах с приятели, с които не се бяхме чували отдавна. Смених си статуса във facebook поне около 10 пъти само първите няколко часа от първия ми принудителен ден в леглото... Разчистих доста и профила от излишни снимки и незнайни "приятели". А, да разбрах кога ще умра според facebook, както и първата буква на човека, който ме обича, за малко да започна да играя и FarmVille... Тук е и мястото да се извиня на приятелите си, които бяха заляти с нотификейшънс за моите действия в социалната мрежа, доста линкове шервах...

2. Блогосферата - yes, наваксах и с изчитането на последните интересни статийки от любимите блогове, които следя. Даже открих много добри нови попадения като Ентелегентно.

Доста от шернатите линкове са на яки материали от Ентелегентно...

Изчетох най-различни материали - от статиите на маркетинг гурото Сет Годин до всички възможни забавни и безсмислени статии, споделени в Свежо.
Всъщност Свежо.нет много ми помага и го препоръчвам на всички (с доста свободно време) - от линк на линк могат да се открият наистина много неща за четене.

3. "Любовта трае три години" - за трети път прочетох тази книга на Фредерик Бегбеде. И много й се кефя отново. Забавлява ме начинът, по който се описва любовта, брака, изневярата, колебанията... Но като цяло книгите са добра компания за прекарване на дълго време в легло... за жалост аз бях неподготвена и имам само няколко книги около себе си.

4. Сред всичко жизнено важно, което трябва да ви е под ръка и близо до вас, бих препоръчала и бутилка с алкохолно съдържание по предпочитание и според медицинската диагноза. Аз заложих на мартини и не съжалявам. Както се казва No Martini, No Party.

5. Филми, филми, филми.... или най-доброто, което имах е Wall.e. Когато сте на легло ви трябва нещо оптимистично, което да ви разсмее и с което да убиете малко време. Нищо, че го гледах за втори път, посмях се доста. Хм, може би е заради мартинито...

6. Приятелите. Каквото и да ви се случи, ще го преживеете най-вече благодарение на приятелите си. Дали ще ви донесат шоколад и сладолед или просто ще ви изпращат забавни неща по мейла и ще си говорят постоянно с вас по скайп... това няма значение. Защото те са с вас, където и да са, и ви подкрепят.

7. Интериорен дизайн. Докато си лехаж, промених целия вид на къщата. На ум. Представях си как аз бих обзавела тази типична холандска къща, в която живея в момента под наем...

Е, аз все още съм в леглото, което не е като това на картинката, но какво да се прави..

"Happy People Make Wonders" - съвсем случайно забелязах този слоган на една не много известна българска козметична марка. И ми хареса.

Това може да е най-доброто социално, хуманитарно, бизнес, HR, маркетинг (...) послание на всички времена. Елементарно е.
Старайте се клиентите ви да бъдат доволни от продукта или услугата, които предлате. И те ще ви се отблагодарят чрез лоялност. Опитайте се да се грижите за хората, които работят за вас. И те ще ви се отблагодарят чрез мотивираност за работа. Защитавайте интересите на хората, които управлявате като властимащ. Подсигурявайте добри условия на живот на гражданите на държавата, в която имате власт. И те ще ви се отблагодарят чрез просперитета на държавата.
С огромна сила същото красиво послание е валидно и за личния ни живот и при отношенията ни с хората...
Като цяло - колкото повече щастливи хора има около нас - толкова по-добре за всички ни.
А днес кого ще направите щастлив?

Поздрав: Offer Nissim - Happy People

Photo: dragonart

Right now somewhere in the world there is an opportunity to experience something remarkable.

Септември 2009 година. British Airways пуснаха нови телевизионни рекламни спотове, които ми подействаха доста вдъхновяващо. Трите клипчета, които можете да видите по-долу, улавят по невероятен начин идеята и духа на пътуванията, на срещата с новото и непознатото, на желанието ни да откриваме света и всичко красиво и интересно...

Защото... точно сега някъде по света имаме възможност да изживеем нещо удивително... А къде искаш да си точно сега?

Serengeti Migration - A World of Opportunities with British Airways

Mumbai Fashion Week in India - A World of Opportunities with British Airways

British Airways 'El Superclasico'

Photo by razhodka.com

Две българки и един българин.
Две италианки и един италианец.
Четирима германеца.
Неизвестно количество бира.
Няколко пакета чипс и пуканки.
Два дивана и три фотьойла.
Два футболни мача:
Италия - България и Германия - Азербайджан.

По едно и също време в една и съща вечер. Единият мач се излъчва от спортен ТВ канал, другият (доколкото е добра връзката) чрез live streaming на лаптопа.

Германският отбор води обора на Азербайджан, но германците в стаята гледат тихо и кротко, коментират от време на време, повече пият бира и хапват чипс.

Интернет връзката е бавна и мачът Италия - България се гледа от части. Българинът вика емоционално, коментира, "участва" в играта, дава напътствия на отбора си. Италианецът... също вика и ръкомаха. Даже се чудя кой от двамата вика повече...

Италианците побеждават. Поздравяваме ги. Те са щастливи и културно си се радват на победата.

Невероятно! Два футболни мача са достатъчни, за да видим до каква степен са емоционални хората от различните нации и какъв темперамент притежават.

Къде е "вкъщи"?

Вече съм тотално объркана на кое да казвам "вкъщи". Може би ме разбират всички, които живеят извън родния си дом/град/държава.

Да си си вкъщи е едно от най-хубавите неща. Да се чувстваш комфортно, приятно и уютно у дома - това е духа, който (според мен) носи понятието "вкъщи". И винаги изпитвам точно това, когато съм си у дома във Варна.

Но... в моите разбирания "вкъщи" все повече и повече се отдалечава от физическата представа за (едно) точно определено място. И всъщност се доближава до самото усещане, което ни носи това място, заедно с хората, които го обитават.

От последните 3 години живея в София и там си имах "вкъщи", което изпълняваше такава функция до преди да замина за Холандия. Защото атмосферата там беше приятелска, хубава, спокойна, уютна. Заслужава си да го наречеш "вкъщи".
Дори и в офиса, където работя, бих казала, че съм се чувствала като вкъщи, заради хората там, заради това, което ни сплотява всеки ден.
Днес точно стават 3 седмици от както съм в Холандия и вече свиквам с мисълта, че си имам ново "вкъщи" - естествено това е къщата, я която ще живея през петте месеца престой тук.

И за да стане още по-сложна цялата схема с понятието "вкъщи", трябва да добавя, че в живота ми има и хора, които ме карат да се чувствам като "вкъщи" независимо къде се намираме... достатъчно е само да бъда с тях, за да ми бъде приятно, спокойно и уютно, като вкъщи...

Може би усещането за "вкъщи" се базира на хубави асоциации, представи, добри спомени, общи преживявания с хубави хора. И всичко това, взето наведнъж, ни помага да се чувстваме добре, където и да сме.

Знам, сложно е.
Но това са човешките чувства и емоции. Сложни.

p.s. Не намерих достатъчно хубава снимка, която да допълва темата за "вкъщи". Снимката е в сърцето на всеки един от нас...

(smile)

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Предполагам е излишно да питам дали сте били някога в депресия?

Предполагам ви е познато да усещате продължително дълго време тъга? Загуба на желание за каквото и да е? Апатия? Липса на ентусиазъм? Усилена раздразнителност? Усещане за безсмисленост? Затвореност?

Това са само част от признаците, които свидетелстват депресивно състояние. Предполагам много хора (независимо от възрастта им) са минали през някакви депресивни моменти. На много хора им се е налагало да се преборят с неприятните чувства, които те обземат по време на тези депресивни периоди. Никой не е имунизиран срещу депресията. Независимо дали си с по-силен или по-слаб характер, независимо дали си песимист или оптимист. Депресията просто идва.

НО
Когато човек стигне дъното, най-доброто, което може да направи за себе си, е да се изтласка с все сила нагоре. Винаги съм си мислила така. Винаги съм смятала, че по време на някои тежки моменти, човек осъзнава важни неща за себе си и за живота си.

Сега си лежа в леглото, рано рано в събота сутрин, и чета една статия от новия брой на в-к Капитал, която много ми хареса.

Както съм си мислила аз (като типичен оптимист), оказва се, че депресията има положително въздействие върху хората. По време на депресия ние сме вгледани навътре в себе си, затворени сме, но и сме замислени. Защото започваме да осмисляме и анализираме всичко за себе си и за света около нас. Така се пораждат много решения за промени, за ново начало, за справяне с проблемите, които обикновено са в положителна насока.

Не пиша всичко това, защото съм депресирана, напротив, не съм в депресия, но естествено съм минала през това някога преди. Сега само споделям размисли, защото края на лятото и началото на есента е период, през които хората сме податливи към депресии. Може би моите размисли ще помогнат на някой, който има нужда от доза оптимизъм.

Смятам, че човек винаги трябва да търси как да съхрани хъса и ентусиазма си за живота, да не се отказва, а да се справя с трудностите, защото те са само едно изпитание. Обикновено всичко се случва с цел - тази философия ми помага при "преминаването" на лошите периоди и се опитвам да намеря ползата и от тях.

Ето и три (примерни) лекарства (от мен) срещу депресия:

1. Една добра мисъл:
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.

2. Един добър филм, от който разбрах, че човек научава повече от НЕуспехите си, отколкото от успехите: A Good Year (2006) с Ръсел Кроу

3. Една добра книга с много оптимистични послания и изводи: "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гълбрайт.

Photo: www.davita.com

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Девети ден в Холандия. Събуждам се малко след 10 часа сутринта.

Няма вода.

(Егати. Shit. WTF?!) Всички в къщата сме неприятно изненадани.

Звъним на компанията, за да попитаме какво се случва, за да разберем какъв е проблемът - дали само нашата къща е засегната или е авария за цялата улица...

Любезно ни обясняват, че има малка авария в района, в който живеем и няколко съседни улици са без вода. Уверяват ни, че всичко ще е ок до час.

Добре, ще видим...

Сядам да почета малко книга. И докато се усетя, вече е 11:15.

На шега и почти неуверено проверявам дали има вода. Ха. Има естествено. Точно час.

Личи си, че не съм свикнала битовите въпроси да бъдат лесно уреждани в България. Все пак при нас отнема почти цял работен ден, за да ти пуснат отново водата...

И само едно малко допълнение: холандците почти не купуват минерална вода, тъй като се доверяват без притеснения на водата, течаща в къщите им...

Photo: www.athleteinme.com/

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Какво може да сплоти непознати хора от различни краища на света в рамките на (само) час-два? Бирата.

Всички хора имаме различни възприятия за света, които обикновено са нашето национално и културно наследство от обществото, в което сме се родили и живеем. Всяка националност притежава свои характеристики, стереотипи, възприема света и живота по определен начин. И когато пътуваме и се срещаме с чуждото, непознатото и различното, тогава осъзнаваме колко много неща ни разграничават едни от други. Но и откриваме тези, които ни сплотяват.

Само за първата ми седмица в Холандия, вече срещнах доста хубави и забавни хора от къде ли не. И тези дни все си мисля, че едва ли има по-силно нещо, което да обединява толкова много и различни хора, както бирата. Видях как на по бира започват хубави разговори, хората се отпускат и опознават, забравят различията и стават открити за новото, забавляват се, преодоляват границите, които са географски заложени в нас. И дори да се познават само от броени часове, бирата променя нагласите и представите. Научава ни да казваме "наздраве" на различни езици и така ни съдейства да открием нови приятели.

Не съм сред най-големите фенове на бирата, а и не съм подозирала колко много хора я обичат. Но това, което забелязах, наистина ме изненада. Дори и да има някаква езикова бариера, дори и да има културни различия, дори и да не можем да намерим на картата от къде точно идва другия, бирата помага при комуникацията ни. Не я подценявайте. Естествено в умерени количества. (smile)

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Корпоративното семейство

За първи път от две години не работя. Не прекарвам по цял ден в офиса. Отдалечена съм от работната атмосфера, от задръстванията рано сутрин, от задълженията, които имам дори през уикенда. Но всъщност това са малка част от нещата, които изпълват работния ми живот.

През последните 18 месеца на работа се виждах с колегите си много повече отколкото със семейството си и с (някои от) приятелите си. Нормално. С колегите прекарвахме по най-малко 8-9 часа на ден - освен свършената работа като екип, имаше нещо повече от сутрешното кафе и обяда заедно. Имаше нещо, което поставя основите на приятелство. Това са близостта, взаимосвързаността по между ни, уважението, желанието за помощ, готовността за подкрепа. Това е корпоративното семейство, което обединява работата и връзката между хората. Защото така наистина се работи по-лесно, по-приятно, по-успешно. Постига се повече.

Научих много и натрупах професионален опит благодарение на работата ми досега. През цялото това време минах през много преживявания, емоции, случки - учих се, грешах, успявах, напредвах, експериментирах, откривах, преоткривах, спрях да бъда наивна, започнах да нося сако, живеех в офиса, правех обяд в офиса, учех в офиса, празнувах в офиса..... и още какво ли не.

Основно научих две много важни неща:
1. Влагай желание, страст и частица от себе си в това, което правиш. Може би това е основната формула, която задейства успеха, независимо от това, което правим. Без желание нищо позитивно не се постига. Липсата му е голяма бариера. Страстта - това е емоционалната страна по време на работния процес. Чрез нея ставаме по-близки до това, което правим и тогава влагаме част от себе си. Това са трите компонента, които биха променили подхода ни към всичко, с което се захващаме. Не бъди безразлични и апатични - това си ми е правило.
2. За бъде животът на работа приятен (а от там и животът извън офиса), се научих да правя изненади и да изненадвам тези, с които прекарвам по 8 часа (минимум) на ден. Желанието за изненади е също толкова важно и мило както в личния живот, така и в професионалния. Да изненадаш човека, с когото работиш, е нещо повече от добър приятелски жест. Ходим на работа, не за да търсим приятели, а за да вършим това, за което ни се заплаща. Но когато отношенията между хората минат на по-високо ниво, това се усеща и в работата и в нейното качество.

Хората в живота ни идват и си отиват, но тези, които остават до нас, са истинските приятели, част от които аз открих на работа.

Искам да кажа много, но думите ще звучат банално, затова ще кажа най-вече благодаря на всички от IntelDay Solutions.

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Варна, морето...

Честит празник на всички варненци, на всички, които живеят във Варна, и на всички, които обичат този град!

снимки: Facebook Fan Page Varna

От една седмица се занимавам с изнасяне на багаж от мястото, където живеех до сега, и все отлагах момента с изхвърлянето на домашната ми колекция от най-различни любими мои списания. Но все пак и това трябваше да се случи. За мое съжаление и за радост на някой, който ще ги даде на вторични суровини.

Списанията са моя голяма слабост. Обожавам да си запълвам свободното време с някой интересен брой. Харесвам миризмата на гланцирана хартия. Обичам да ги чета навсякъде и по всяко време, но най-много през уикенда в леглото. Забавлявам се с подаръците във всеки брой. Имам няколко топ имена, които непрекъснато следя, и с които съм си прекарвала наистина добри моменти - особено зимата, когато няма нищо по-хубаво от това да си лежиш на топло, да си четеш и да пийваш нещо.

Днес приготвих за раздяла над 40 броя най-различни списания - Amica (топ 1 за мен), SignCafe, Мениджър, Capital Light, Elle, Cosmopolitan, Glamour, National Geographic, няколко английски броя на Cosmopolitan, два-три броя на списание Имоти&Луксозни имоти. Тактично пропуснах момента да изчисля месечно колко пари давам за това удоволствие. Но докато им хвърлях бърз поглед за последно, се замислих за пазара на печатни издания у нас. Има огромно разнообразие от списания - български и чужди, за сметка на пресата, която като цяло в моите представи изостава в своето развитие - естествено изключвам лидерите в тази сфера (според мен) - Дневник, Капитал, Пари. Факт е, че за пазар с размерите на нашия, си е цяла изненада колко много и най-различни заглавия и тематики има сред списанията. А това е интересна тенденция, защото явно има читатели сред нас. Тази година проблеми се усещаха на пазара на вестници - разделихме се с в-к Кеш, някои от безплатните издания вече не излизат, други вестници намаляват тиражите си и обема си.

Но явно бизнесът със списания у нас е останал стабилен засега. Нищо чудно, ако повечето потребители са като мен...

Четенето е един от най-добрите начини за релаксация и добра почивка.

Ето какво чета през август:

1. "Лудориите на лошото момиче" - Марио Варгас Льоса. Интересна любовна история, която се развива паралелно с важните исторически събития от 50-те до 80-те години на миналия век.

2. "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай. Кратки историйки за положителна нагласа и оптимистично мислене.

3. Students Atlas of the World - National Geographic. Пътува ми се. Но не само до Холандия, а по целия свят. Първата крачка от моето пътуване е този атлас, с който наваксвам разсеяността си в часовете по география. Забавно, любопитно и полезно е. :)

Снимка: nytimes.com

Абонамент за мислите ми | Subscribe

Коя съм аз? | About me

Какво написах | Written

Кой ме чете | Followers