Предполагам е излишно да питам дали сте били някога в депресия?Предполагам ви е познато да усещате продължително дълго време тъга? Загуба на желание за каквото и да е? Апатия? Липса на ентусиазъм? Усилена раздразнителност? Усещане за безсмисленост? Затвореност?
Това са само част от признаците, които свидетелстват депресивно състояние. Предполагам много хора (независимо от възрастта им) са минали през някакви депресивни моменти. На много хора им се е налагало да се преборят с неприятните чувства, които те обземат по време на тези депресивни периоди. Никой не е имунизиран срещу депресията. Независимо дали си с по-силен или по-слаб характер, независимо дали си песимист или оптимист. Депресията просто идва.
НО
Когато човек стигне дъното, най-доброто, което може да направи за себе си, е да се изтласка с все сила нагоре. Винаги съм си мислила така. Винаги съм смятала, че по време на някои тежки моменти, човек осъзнава важни неща за себе си и за живота си.
Сега си лежа в леглото, рано рано в събота сутрин, и чета една статия от новия брой на в-к Капитал, която много ми хареса.
Както съм си мислила аз (като типичен оптимист), оказва се, че депресията има положително въздействие върху хората. По време на депресия ние сме вгледани навътре в себе си, затворени сме, но и сме замислени. Защото започваме да осмисляме и анализираме всичко за себе си и за света около нас. Така се пораждат много решения за промени, за ново начало, за справяне с проблемите, които обикновено са в положителна насока.
Не пиша всичко това, защото съм депресирана, напротив, не съм в депресия, но естествено съм минала през това някога преди. Сега само споделям размисли, защото края на лятото и началото на есента е период, през които хората сме податливи към депресии. Може би моите размисли ще помогнат на някой, който има нужда от доза оптимизъм.
Смятам, че човек винаги трябва да търси как да съхрани хъса и ентусиазма си за живота, да не се отказва, а да се справя с трудностите, защото те са само едно изпитание. Обикновено всичко се случва с цел - тази философия ми помага при "преминаването" на лошите периоди и се опитвам да намеря ползата и от тях.
Ето и три (примерни) лекарства (от мен) срещу депресия:
1. Една добра мисъл:
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
2. Един добър филм, от който разбрах, че човек научава повече от НЕуспехите си, отколкото от успехите: A Good Year (2006) с Ръсел Кроу
3. Една добра книга с много оптимистични послания и изводи: "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гълбрайт.
Photo: www.davita.com
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
Това са само част от признаците, които свидетелстват депресивно състояние. Предполагам много хора (независимо от възрастта им) са минали през някакви депресивни моменти. На много хора им се е налагало да се преборят с неприятните чувства, които те обземат по време на тези депресивни периоди. Никой не е имунизиран срещу депресията. Независимо дали си с по-силен или по-слаб характер, независимо дали си песимист или оптимист. Депресията просто идва.
НО
Когато човек стигне дъното, най-доброто, което може да направи за себе си, е да се изтласка с все сила нагоре. Винаги съм си мислила така. Винаги съм смятала, че по време на някои тежки моменти, човек осъзнава важни неща за себе си и за живота си.
Сега си лежа в леглото, рано рано в събота сутрин, и чета една статия от новия брой на в-к Капитал, която много ми хареса.
Както съм си мислила аз (като типичен оптимист), оказва се, че депресията има положително въздействие върху хората. По време на депресия ние сме вгледани навътре в себе си, затворени сме, но и сме замислени. Защото започваме да осмисляме и анализираме всичко за себе си и за света около нас. Така се пораждат много решения за промени, за ново начало, за справяне с проблемите, които обикновено са в положителна насока.
Не пиша всичко това, защото съм депресирана, напротив, не съм в депресия, но естествено съм минала през това някога преди. Сега само споделям размисли, защото края на лятото и началото на есента е период, през които хората сме податливи към депресии. Може би моите размисли ще помогнат на някой, който има нужда от доза оптимизъм.
Смятам, че човек винаги трябва да търси как да съхрани хъса и ентусиазма си за живота, да не се отказва, а да се справя с трудностите, защото те са само едно изпитание. Обикновено всичко се случва с цел - тази философия ми помага при "преминаването" на лошите периоди и се опитвам да намеря ползата и от тях.
Ето и три (примерни) лекарства (от мен) срещу депресия:
1. Една добра мисъл:
Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.
2. Един добър филм, от който разбрах, че човек научава повече от НЕуспехите си, отколкото от успехите: A Good Year (2006) с Ръсел Кроу
3. Една добра книга с много оптимистични послания и изводи: "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гълбрайт.
Photo: www.davita.com
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
Много правилно! Чувствата не трябва да се потискат, а да се изживяват с пълна сила, независимо дали става дума за щастие или за тъга - тя се "преболедува" най-лесно, когато й се отдадеш :)
И един off-topic - моля те, пусни си пълен RSS на блога, че така е много кофти! ;)
:)) Съгласна с първото.
Относно RSS - не е ли пуснат пълен??
много ми хареса написаното. поздравления. и за да ти помогна в такива момента - ето ти още три добри неща, които можеш да направиш:
1. добър секс
2. страхотна музика (по възможност Nevermore, Slayer или Testament)
3. едно бързо шофиране (но само там, където можеш да си го позволиш, но задължително съчетано с хубавата музика :))
Дааа, много си прав Владо, само към музиката може да добавя още... иначе не, не съм депресирана, просто ми хареса статията от Капитал и ме вдъхнови, припомних си кога ми е било гадно и трудно и какво ми е помагала. А и профилактично няма лошо да си се грижим да ни е яко :)