Оценяваме нещата, когато ги загубим, когато сме далече от тях, когато ги нямаме. Това е заложено в природата ни. Но толкова е хубаво, когато погледнеш "своето" от далече, виждаш го по по-различен начин, виждаш го наистина като част от себе си и го преоткриваш... и го оценяваш. Този път може би наистина го оценяваш.
Трябва ли да сме извън България, за да почувстваме силното желание да съхраним българското?
Моля ви, разкарайте всички политици от държавата ни и дано като се върнат им е станало жал ... за нея, за тях самите и за народа ни...
Трябва ли да сме извън България, за да почувстваме силното желание да съхраним българското?
Моля ви, разкарайте всички политици от държавата ни и дано като се върнат им е станало жал ... за нея, за тях самите и за народа ни...
Тъжното е, че те вече са били навън за по няколко години. Няма да сработи тоя метод.
За да ти дожалее за нещо или за някого, трябва да бъдеш поне малко чувствителен, емоционален. Тези човешки черти не съм забелязала в политиците ни, та не чакай от тях ни най-малък напън "да съхранят българското".