Мерси на Васи, която тактично ми напомни, че имам блог и че е добре от време на време да пиша нещо, нали затова "хабя" малко от блогосферата и аз...
Имам идеи. Имам много мисли. Които искам да споделям. Затова преди около 3 години и половина реших да направя и този блог , като в началото бях плаха, но активна, а сега ... съм нито едно от двете...
Ок, трудно ми е да прикрия блогърското си разочарование от самата мен. Списъкът с теми за "материалчета" в блога е толкова голям, а времето все не стига.
Искам да споделя толкова много неща, свързани и с професионален, и с личен план. Искам да пиша, защото обожавам да пиша. Но времето, мислите и думите ми само се разминават напоследък и така стигнах своя спад - само 4 материала през октомври.
Темите, които ме вълнуват са толкова разнообразни, че понякога ми става неудобно да пиша за всичко това в рамките на един блог, но поне отговарям на клишето "блогът - това е частичка от мен самата...".
Дам, ако бях активна, така както бих искала, щях да пиша много повече за PR и реклама, защото това е, което уча, това е сферата, към която съм се ориентирала и в която правя първите си професионални стъпки. И въпреки че ежедневно мисля за PR и проследявам какви ли не теми, кампании, събития, новини и т.н., това не може да се забележи в блога ми, пред който обикновено остава обещанието "Утре ще напиша за това....".
Другата голяма тема, по която се пробвам да пиша понякога, са многото социални и обществени въпроси, които ме вълнуват. И блогът винаги съдейства и се превръща в един вид "лична медия", чрез която изказвам нещо си там, което имам наум. С плахата надежда някой да ме чуе, да намеря хора със сходно мнение или пък да преоткрия нечия друга гледна точка...
И психологията ме привлича много. Затова често съм се изкушавала да пиша и по теми, свързнаи с взаимоотношенията между хората във възможно най-различни социални ситуации - между родители, приятели, lovers и т.н. Но като се има предвид необятността на интернет, винаги съм се опитвала да се спирам и да пазя границата между лично и публично, най-малкото, за да не засегна някого...
Та като цяло, блогът ми не е това, което искам да бъде. Виновни са образованието, Холандия, Англия, пътуванията и още някой по-специален, заради които не ми остава време да ъпдейтвам това скромно местенце тук, с разбъркани теми и мисли на едно обикновено момиче на 22 години.
Имам идеи. Имам много мисли. Които искам да споделям. Затова преди около 3 години и половина реших да направя и този блог , като в началото бях плаха, но активна, а сега ... съм нито едно от двете...
Ок, трудно ми е да прикрия блогърското си разочарование от самата мен. Списъкът с теми за "материалчета" в блога е толкова голям, а времето все не стига.
Искам да споделя толкова много неща, свързани и с професионален, и с личен план. Искам да пиша, защото обожавам да пиша. Но времето, мислите и думите ми само се разминават напоследък и така стигнах своя спад - само 4 материала през октомври.
Темите, които ме вълнуват са толкова разнообразни, че понякога ми става неудобно да пиша за всичко това в рамките на един блог, но поне отговарям на клишето "блогът - това е частичка от мен самата...".
Дам, ако бях активна, така както бих искала, щях да пиша много повече за PR и реклама, защото това е, което уча, това е сферата, към която съм се ориентирала и в която правя първите си професионални стъпки. И въпреки че ежедневно мисля за PR и проследявам какви ли не теми, кампании, събития, новини и т.н., това не може да се забележи в блога ми, пред който обикновено остава обещанието "Утре ще напиша за това....".
Другата голяма тема, по която се пробвам да пиша понякога, са многото социални и обществени въпроси, които ме вълнуват. И блогът винаги съдейства и се превръща в един вид "лична медия", чрез която изказвам нещо си там, което имам наум. С плахата надежда някой да ме чуе, да намеря хора със сходно мнение или пък да преоткрия нечия друга гледна точка...
И психологията ме привлича много. Затова често съм се изкушавала да пиша и по теми, свързнаи с взаимоотношенията между хората във възможно най-различни социални ситуации - между родители, приятели, lovers и т.н. Но като се има предвид необятността на интернет, винаги съм се опитвала да се спирам и да пазя границата между лично и публично, най-малкото, за да не засегна някого...
Та като цяло, блогът ми не е това, което искам да бъде. Виновни са образованието, Холандия, Англия, пътуванията и още някой по-специален, заради които не ми остава време да ъпдейтвам това скромно местенце тук, с разбъркани теми и мисли на едно обикновено момиче на 22 години.
0 Comments:
Post a Comment