За първи път от две години не работя. Не прекарвам по цял ден в офиса. Отдалечена съм от работната атмосфера, от задръстванията рано сутрин, от задълженията, които имам дори през уикенда. Но всъщност това са малка част от нещата, които изпълват работния ми живот.
През последните 18 месеца на работа се виждах с колегите си много повече отколкото със семейството си и с (някои от) приятелите си. Нормално. С колегите прекарвахме по най-малко 8-9 часа на ден - освен свършената работа като екип, имаше нещо повече от сутрешното кафе и обяда заедно. Имаше нещо, което поставя основите на приятелство. Това са близостта, взаимосвързаността по между ни, уважението, желанието за помощ, готовността за подкрепа. Това е корпоративното семейство, което обединява работата и връзката между хората. Защото така наистина се работи по-лесно, по-приятно, по-успешно. Постига се повече.
Научих много и натрупах професионален опит благодарение на работата ми досега. През цялото това време минах през много преживявания, емоции, случки - учих се, грешах, успявах, напредвах, експериментирах, откривах, преоткривах, спрях да бъда наивна, започнах да нося сако, живеех в офиса, правех обяд в офиса, учех в офиса, празнувах в офиса..... и още какво ли не.
Основно научих две много важни неща:
1. Влагай желание, страст и частица от себе си в това, което правиш. Може би това е основната формула, която задейства успеха, независимо от това, което правим. Без желание нищо позитивно не се постига. Липсата му е голяма бариера. Страстта - това е емоционалната страна по време на работния процес. Чрез нея ставаме по-близки до това, което правим и тогава влагаме част от себе си. Това са трите компонента, които биха променили подхода ни към всичко, с което се захващаме. Не бъди безразлични и апатични - това си ми е правило.
2. За бъде животът на работа приятен (а от там и животът извън офиса), се научих да правя изненади и да изненадвам тези, с които прекарвам по 8 часа (минимум) на ден. Желанието за изненади е също толкова важно и мило както в личния живот, така и в професионалния. Да изненадаш човека, с когото работиш, е нещо повече от добър приятелски жест. Ходим на работа, не за да търсим приятели, а за да вършим това, за което ни се заплаща. Но когато отношенията между хората минат на по-високо ниво, това се усеща и в работата и в нейното качество.
Хората в живота ни идват и си отиват, но тези, които остават до нас, са истинските приятели, част от които аз открих на работа.
Искам да кажа много, но думите ще звучат банално, затова ще кажа най-вече благодаря на всички от IntelDay Solutions.
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
През последните 18 месеца на работа се виждах с колегите си много повече отколкото със семейството си и с (някои от) приятелите си. Нормално. С колегите прекарвахме по най-малко 8-9 часа на ден - освен свършената работа като екип, имаше нещо повече от сутрешното кафе и обяда заедно. Имаше нещо, което поставя основите на приятелство. Това са близостта, взаимосвързаността по между ни, уважението, желанието за помощ, готовността за подкрепа. Това е корпоративното семейство, което обединява работата и връзката между хората. Защото така наистина се работи по-лесно, по-приятно, по-успешно. Постига се повече.
Научих много и натрупах професионален опит благодарение на работата ми досега. През цялото това време минах през много преживявания, емоции, случки - учих се, грешах, успявах, напредвах, експериментирах, откривах, преоткривах, спрях да бъда наивна, започнах да нося сако, живеех в офиса, правех обяд в офиса, учех в офиса, празнувах в офиса..... и още какво ли не.
Основно научих две много важни неща:
1. Влагай желание, страст и частица от себе си в това, което правиш. Може би това е основната формула, която задейства успеха, независимо от това, което правим. Без желание нищо позитивно не се постига. Липсата му е голяма бариера. Страстта - това е емоционалната страна по време на работния процес. Чрез нея ставаме по-близки до това, което правим и тогава влагаме част от себе си. Това са трите компонента, които биха променили подхода ни към всичко, с което се захващаме. Не бъди безразлични и апатични - това си ми е правило.
2. За бъде животът на работа приятен (а от там и животът извън офиса), се научих да правя изненади и да изненадвам тези, с които прекарвам по 8 часа (минимум) на ден. Желанието за изненади е също толкова важно и мило както в личния живот, така и в професионалния. Да изненадаш човека, с когото работиш, е нещо повече от добър приятелски жест. Ходим на работа, не за да търсим приятели, а за да вършим това, за което ни се заплаща. Но когато отношенията между хората минат на по-високо ниво, това се усеща и в работата и в нейното качество.
Хората в живота ни идват и си отиват, но тези, които остават до нас, са истинските приятели, част от които аз открих на работа.
Искам да кажа много, но думите ще звучат банално, затова ще кажа най-вече благодаря на всички от IntelDay Solutions.
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
;)
Daniel
:) Ameba - watermelon :)))