Звучи банално, да. Този въпрос не изниква в никакъв случай за първи път.
И все пак.
Защо има хора, които сменят статусите 24 пъти в денонощието? Защо за някои други пък е от съществено значение дали във Фейсбук си писал, че си във връзка или не? Защо други пък държат да се събират във всякакви безсмислени фен групи? И т.н.
И не си мислете, че аз не използвам Фейсбук - напротив! Ползвам го, поради много практически причини. Защото ми е интересно какво се случва с приятелите ми. И защото чрез Фейсбук поддържам връзка с доста хора. Но винаги се придържам до идеята, че Фейсбук подпомага социалния живот, а не го замества. И най-вече - винаги е необходимо да има граница между личното и изкуствената социална среда. Например... рядко слагам много лични снимки, никога статусите ми не разказват за личните ми проблеми и т.н.
Но кои са тези фактори, които психологически карат хората да разкриват толкова много за себе си пред още (поне) 100 човека, от които някои дори може и да не познават? Защо допускаме Фейсбук да става толкова голяма част от живота ни?
Това, което ме шокира и предизвика появата на този коментар, беше снимка от 3D видеозон, качена на стената на един човек Х във Фейсбук.
Това не е ли прекалено?
p.s. Абстрахирам се от полезността на Фейсбук като PR инструмент.
p.s.2 Смятам скорода не пиша за Фейсбук.
С голямо желание се регистрирах, но много бързо ми омръзна. Не, че не е интересно, но всеки ден е едно и също - тестове, споделени снимки, късмечета и т.н . липсва разнообразие :)
Хубав ден :)
Здравей Aquawoman, аз имам профил от повече от 3 години, но го използвам главно заради контакта с хората, които са далече от мен, или за организиране на срещи с повече хора, за споделяне на снимки естествено и шерване на линкове и т.н. И все още не ми е омръзнало - и не това е идеята на това, което исках да споделя. Въпросът е доколко трябва да разкриваме себе си и личния си живот там във Фейсбук. И лично за себе си знам, че не бих сложила снимка на бъдещето ми дете от видеозон...