Вече съм тотално объркана на кое да казвам "вкъщи". Може би ме разбират всички, които живеят извън родния си дом/град/държава.
Да си си вкъщи е едно от най-хубавите неща. Да се чувстваш комфортно, приятно и уютно у дома - това е духа, който (според мен) носи понятието "вкъщи". И винаги изпитвам точно това, когато съм си у дома във Варна.
Но... в моите разбирания "вкъщи" все повече и повече се отдалечава от физическата представа за (едно) точно определено място. И всъщност се доближава до самото усещане, което ни носи това място, заедно с хората, които го обитават.
От последните 3 години живея в София и там си имах "вкъщи", което изпълняваше такава функция до преди да замина за Холандия. Защото атмосферата там беше приятелска, хубава, спокойна, уютна. Заслужава си да го наречеш "вкъщи".
Дори и в офиса, където работя, бих казала, че съм се чувствала като вкъщи, заради хората там, заради това, което ни сплотява всеки ден.
Днес точно стават 3 седмици от както съм в Холандия и вече свиквам с мисълта, че си имам ново "вкъщи" - естествено това е къщата, я която ще живея през петте месеца престой тук.
И за да стане още по-сложна цялата схема с понятието "вкъщи", трябва да добавя, че в живота ми има и хора, които ме карат да се чувствам като "вкъщи" независимо къде се намираме... достатъчно е само да бъда с тях, за да ми бъде приятно, спокойно и уютно, като вкъщи...
Може би усещането за "вкъщи" се базира на хубави асоциации, представи, добри спомени, общи преживявания с хубави хора. И всичко това, взето наведнъж, ни помага да се чувстваме добре, където и да сме.
Знам, сложно е.
Но това са човешките чувства и емоции. Сложни.
p.s. Не намерих достатъчно хубава снимка, която да допълва темата за "вкъщи". Снимката е в сърцето на всеки един от нас...
(smile)
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
Да си си вкъщи е едно от най-хубавите неща. Да се чувстваш комфортно, приятно и уютно у дома - това е духа, който (според мен) носи понятието "вкъщи". И винаги изпитвам точно това, когато съм си у дома във Варна.
Но... в моите разбирания "вкъщи" все повече и повече се отдалечава от физическата представа за (едно) точно определено място. И всъщност се доближава до самото усещане, което ни носи това място, заедно с хората, които го обитават.
От последните 3 години живея в София и там си имах "вкъщи", което изпълняваше такава функция до преди да замина за Холандия. Защото атмосферата там беше приятелска, хубава, спокойна, уютна. Заслужава си да го наречеш "вкъщи".
Дори и в офиса, където работя, бих казала, че съм се чувствала като вкъщи, заради хората там, заради това, което ни сплотява всеки ден.
Днес точно стават 3 седмици от както съм в Холандия и вече свиквам с мисълта, че си имам ново "вкъщи" - естествено това е къщата, я която ще живея през петте месеца престой тук.
И за да стане още по-сложна цялата схема с понятието "вкъщи", трябва да добавя, че в живота ми има и хора, които ме карат да се чувствам като "вкъщи" независимо къде се намираме... достатъчно е само да бъда с тях, за да ми бъде приятно, спокойно и уютно, като вкъщи...
Може би усещането за "вкъщи" се базира на хубави асоциации, представи, добри спомени, общи преживявания с хубави хора. И всичко това, взето наведнъж, ни помага да се чувстваме добре, където и да сме.
Знам, сложно е.
Но това са човешките чувства и емоции. Сложни.
p.s. Не намерих достатъчно хубава снимка, която да допълва темата за "вкъщи". Снимката е в сърцето на всеки един от нас...
(smile)
***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
Пете, много добре те разбирам. Темата за "вкъщи" и на мен ми е любима. Аз започнах да казвам "вкъщи" една седмица след като се преместих на две хиляди километра от старото "вкъщи". Когато се върнах, още на летището казах "Хайде към вкъщи". А през лятото нов апартамент ми беше "вкъщи" за една седмица. Зависи изцяло от това дали изпускаш облекчено "Въздъх!" в момента, когато затвориш входната врата. Естествено, хората правят "вкъщи" най-бързо и лесно.
Казвам "вкъщи" на всяко място, на което се задържа за повече от 2-3 дни :) Някак несъзнателно става...
И досега май съм имала доста "вкъщи" и спомена за всяко едно ми стопля сърчицето :)
@ Васи, това за апартамента за една седмица също ми е познато, всъщност много е сладко, когато двама души успеят да превърнат някое чуждо място в идеята за "вкъщи". :)
@ Мария, хехе много готин коментар, дано все така бъде и занапред - много "вкъщи" и сладки преживявания :)