Не знам дали е въпрос на възпитание и морал, но според мен не от всеки човек става добър съсед.Стоя си днес на прозореца и си зяпам безцелно - времето е толкова хубаво, което си е цял празник, като се има предвид лошото холандско време. Съседът си коси тревата в неговата градинка. Някакви деца си играят на улицата. Минават щастливи хора. И кой каквото няма - като не можеш да ходиш, най-много точно тогава ти се иска да излезеш на дълга разходка. Но аз си стоя на прозореца и пак ми е хубаво. Но един малък дразнител ме разсейва през цялото време - гледам в нашата градинка пред къщата, че колелото ми е съборено и ме е яд как не мога да отида да го вдигна и то все ми привлича вниманието.
И по едно време съседът както си косеше тревата, спря, отиде до нашата градина, вдигна ми колелото и си продължи после с неговата работа. Нямам думи. Даже не искам да се замислям дали това е възможно да се случи у нас...
Може би първата крачка към по-добре устроена държава е в по-добрите отношения между самите нас, хората, които живеем заедно...
Чудесно пресъздаден детайл от човешките взаимоотношения и емоции! Бързо оздравяване, Пете! Понякога тъгата ражда красиви неща. :)
хеййй мерси, не съм тъжна наистина, 5 дни лежа по цял ден, това май никога не ми се беше случвало ;) да мислим оптимистично викам :)