Много съм радостна, че както бе обещано, рубриката PR everyday life страртира днес на 1 март с първата публикация, която е част от този PR експеримент.
Първият гост на рубриката е Любомир Аламанов, който от 16 години е в сферата на PR бизнеса и е управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli. Агенцията е на пазара от 1994 г. а сред клиентите са: Coca-Cola Bulgaria, Nestle Bulgaria, HP Bulgaria, Sanoma Bliasuk Bulgaria, Carlsberg Bulgaria, Rompetrol, др.
Първият гост на рубриката е Любомир Аламанов, който от 16 години е в сферата на PR бизнеса и е управляващ директор на PR агенция APRA Porter Novelli. Агенцията е на пазара от 1994 г. а сред клиентите са: Coca-Cola Bulgaria, Nestle Bulgaria, HP Bulgaria, Sanoma Bliasuk Bulgaria, Carlsberg Bulgaria, Rompetrol, др.
Докато работехме по PR експеримента, освен, че много се забавлявах, усетих и тежките работни дни, които са част от професионалния живот на PR специалисти като Любомир Аламанов.
Работното време свършва някъде след 21.00 ч. вечерта. А стресът през деня атакува от непрестанно звънящи телефони и нови съобщения в пощата. Леко съм шашната и чак се учудвам каква професия сме си избрали.
Беше ми трудно да синтезирам цял работен ден в няколко изречения, тъй като Любомир Аламанов има дълъг и натоварен работен ден и пишеше доста – все интересни, любопитни и забавни неща, казани с лека самоирония. Трябваше да подберем най-важното и това, което отговаря на задачите на рубриката – да дефинираме PR професията.
Работното време свършва някъде след 21.00 ч. вечерта. А стресът през деня атакува от непрестанно звънящи телефони и нови съобщения в пощата. Леко съм шашната и чак се учудвам каква професия сме си избрали.
Беше ми трудно да синтезирам цял работен ден в няколко изречения, тъй като Любомир Аламанов има дълъг и натоварен работен ден и пишеше доста – все интересни, любопитни и забавни неща, казани с лека самоирония. Трябваше да подберем най-важното и това, което отговаря на задачите на рубриката – да дефинираме PR професията.
Мога само предварително да кажа: Уау, толкова много неща се случват в рамките на един ден от неговия PR everyday life. Ето вижте част от тях и вие:
Ден първи:Започвам експеримента.
Пристигам малко късно в офиса. Понеделник адаптацията винаги е трудна.
Бързо минаване през офиса. Първи половин час пред компютъра – изчистване на мейли, минаване през социалните мрежи, набелязване на темите за деня.
От миналата седмица имаме нов клиент. Започваме обсъждане на бюджети и договори. Всяко начало е трудно.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Със самозадоволство отбелязвам, че съм вече на 63-то място.
Проблеми с Интернета – скърцам със зъби на сис-админа. Той се оправдава с времето и кабелите.
Най-после успявам да прехвърля вестниците. Не че не ги знам, ама за всеки случай, да не са пропуснали нещо.
Опитвам се да проумея Flickr. Още малко и ще успея.
Коментираме прес-инфо и как да действаме с проблемен клиент. Не е лесно.
Спечелили сме конкурс да организираме събитие на Асоциацията на рекламодателите. Гледаме първо бюджети.
Разговори по телефон – хиляди!!!
От суетност си проверявам пак мястото в Topbloglog.com. С още по-голямо задовослтво отбелязвам, че съм се качил на 62.
Проверявам как се прави сайта ни. Много е зле сега. Ще стане супер.
Ден втори:
Пак закъснявам. Не ми е виновен понеделникът.
Ежедневното бързо минаване през офиса.
Първи половин час пред компютъра – изчистване на мейли, минаване през социалните мрежи, набелязване на темите за деня.
Днес от 13.00 имам срещи до края на деня. Значи всичко трябва да свърша до тогава. Кофти. След два шарка и две кафета съм в бойна готовност!
Правя корекции по нашия сайт. Ще се опитаме да го изстреляме днес.
Обсъждаме поредните евро-проекти. Дискусия върху методологията и бюджетите.
Кратка публикация в блога ми. Измислил съм си форма, почти всеки ден да слагам по нещо без много усилия.
Не успявам да прехвърля вестниците. Ще се насиля след малко.
Една фен-страница във facebook успях да я вдигна с 200 човека за 2 дена, и то без да каня. Доволен съм, ама не мога да се похваля на никой, защото никой не знае, че аз го правя. Тъпо.
Никой не ми звъни по телефона. Доволен съм!
Мотане из социалните мрежи. Хем малко почивка, хем може нещо интересно да изскочи.
Готвя се за оперативка. Ще е сложно.
Имам 10 мин. почивка. Колегите го използват да ме засипят с въпроси.
Сайтът не тръгва. Технически проблеми. Като че ли можеха да са психологически!
Тръгвам към среща на БАПРА.
На вратата съм и ми звъни потенциален клиент. Канят ни на втори кръг. Утре в десет.
Съгласявам се и си пренареждам програмата.
Започваме срещата на БАПРА. Решаваме проблемите на ПР пазара.
После вечеря с клиент. Обсъждаме стратегии. Иска среща при него утре следобяд. Съгласявам се. Пренареждам си програмата.
Ден трети:
10.00 сме при потенциалния клиент. Преговори. Тегаво. Вечната битка между доброто и злото. Те искат повече работа за по-малко пари. Ние искаме обратното.
11.00 съм си в офиса. Минаването през офиса е по-бавно. Хората искат подробности. Нормално е. Вълнуват се.
Малко внимание на Интернет. Пак много мейли.
Сайтът ни още не е качен.
Обсъждаме twitter стратегии и презентации.
Онази среща от снощи, заради която си пренаредих програмата, може да отпадне. Но може и да не отпадне. Супер.
Гледам вижуъли на някакви неща. Браво на хората, добре са работили. Нищо не разбирам.
Телефоните ме смазват.
Сайтът бил качен. Ама на друго място.
Опитвам се да прехвърля вестниците. Съчетавам със сандвич. Като има и кола, си става живо 3 в 1.
Клиент иска да се разграничи от собствената си кампания. Отивам да се разхождам!
Започна tweet of the week.
Пак срещи.
След малко почват новините. Трябва да гледаме.
Гледахме. Не сме много по-умни.
Отивам на рожден ден.
Ден четвърти:
Четвъртък. Прекрасен ден. Краят му се вижда.
Днес телефоните звънят от рано. И много.
Много внимание на Интернет. Пак много мейли. Не ми се чете!
Сайтът ни накрая е качен. Пращам мейл на всички да го тестват.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Хаха, качил съм се на 61-то място. Самодоволно го гледам 20-тина секунди.
Малко жълти вестници. Фън.
Бързи телефони.
Офейсбучили сме си сайта. Сега получаваме коментари.
Кратка публикация в блога ми.
Пак бюджети.
Идват за среща. И пак стратегии.
След малко почват новините. Трябва да видя вестниците преди това, че е излагация.
Телефоните продължават.
Отивам на #twitterbloggerbeer.
Ден пети:
Денят след четвъртък. Защо не загинах още в понеделник
Минавам през офиса. Част от хората гледат разфокусирано. Радвам се. Не само за мен е била тежка нощ.
Никой не ми звъни. Супер. Внимание на Интернет. И мейли. Разчиствам.
Поредното кафе. Не е лошо. Необходимо!
Сайтът ни май се приема добре. Има малко критики, но конструктивни.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Продължавам да съм на 61-то място.
Проекти. Планиране, документация, партньори. Много.
Организация на наградите на БАПРА. Моята роля е малка. Но, надявам се необходима.
Мейли. Много мейли. Умората се усеща в целия офис.
Пак евро-проекти. Много планове. Ще видим какво ще стане.
По бира с колегите. Заслужават го. Приятен уикенд.
***
Това бе първият гост на PR експеримента PR everyday life.
Очакваме вашите мнения и коментари!
PR поздрави,
Петя
Ежедневното бързо минаване през офиса.
Първи половин час пред компютъра – изчистване на мейли, минаване през социалните мрежи, набелязване на темите за деня.
Днес от 13.00 имам срещи до края на деня. Значи всичко трябва да свърша до тогава. Кофти. След два шарка и две кафета съм в бойна готовност!
Правя корекции по нашия сайт. Ще се опитаме да го изстреляме днес.
Обсъждаме поредните евро-проекти. Дискусия върху методологията и бюджетите.
Кратка публикация в блога ми. Измислил съм си форма, почти всеки ден да слагам по нещо без много усилия.
Не успявам да прехвърля вестниците. Ще се насиля след малко.
Една фен-страница във facebook успях да я вдигна с 200 човека за 2 дена, и то без да каня. Доволен съм, ама не мога да се похваля на никой, защото никой не знае, че аз го правя. Тъпо.
Никой не ми звъни по телефона. Доволен съм!
Мотане из социалните мрежи. Хем малко почивка, хем може нещо интересно да изскочи.
Готвя се за оперативка. Ще е сложно.
Имам 10 мин. почивка. Колегите го използват да ме засипят с въпроси.
Сайтът не тръгва. Технически проблеми. Като че ли можеха да са психологически!
Тръгвам към среща на БАПРА.
На вратата съм и ми звъни потенциален клиент. Канят ни на втори кръг. Утре в десет.
Съгласявам се и си пренареждам програмата.
Започваме срещата на БАПРА. Решаваме проблемите на ПР пазара.
После вечеря с клиент. Обсъждаме стратегии. Иска среща при него утре следобяд. Съгласявам се. Пренареждам си програмата.
Ден трети:
10.00 сме при потенциалния клиент. Преговори. Тегаво. Вечната битка между доброто и злото. Те искат повече работа за по-малко пари. Ние искаме обратното.
11.00 съм си в офиса. Минаването през офиса е по-бавно. Хората искат подробности. Нормално е. Вълнуват се.
Малко внимание на Интернет. Пак много мейли.
Сайтът ни още не е качен.
Обсъждаме twitter стратегии и презентации.
Онази среща от снощи, заради която си пренаредих програмата, може да отпадне. Но може и да не отпадне. Супер.
Гледам вижуъли на някакви неща. Браво на хората, добре са работили. Нищо не разбирам.
Телефоните ме смазват.
Сайтът бил качен. Ама на друго място.
Опитвам се да прехвърля вестниците. Съчетавам със сандвич. Като има и кола, си става живо 3 в 1.
Клиент иска да се разграничи от собствената си кампания. Отивам да се разхождам!
Започна tweet of the week.
Пак срещи.
След малко почват новините. Трябва да гледаме.
Гледахме. Не сме много по-умни.
Отивам на рожден ден.
Ден четвърти:
Четвъртък. Прекрасен ден. Краят му се вижда.
Днес телефоните звънят от рано. И много.
Много внимание на Интернет. Пак много мейли. Не ми се чете!
Сайтът ни накрая е качен. Пращам мейл на всички да го тестват.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Хаха, качил съм се на 61-то място. Самодоволно го гледам 20-тина секунди.
Малко жълти вестници. Фън.
Бързи телефони.
Офейсбучили сме си сайта. Сега получаваме коментари.
Кратка публикация в блога ми.
Пак бюджети.
Идват за среща. И пак стратегии.
След малко почват новините. Трябва да видя вестниците преди това, че е излагация.
Телефоните продължават.
Отивам на #twitterbloggerbeer.
Ден пети:
Денят след четвъртък. Защо не загинах още в понеделник
Минавам през офиса. Част от хората гледат разфокусирано. Радвам се. Не само за мен е била тежка нощ.
Никой не ми звъни. Супер. Внимание на Интернет. И мейли. Разчиствам.
Поредното кафе. Не е лошо. Необходимо!
Сайтът ни май се приема добре. Има малко критики, но конструктивни.
Проверявам си мястото в класацията на Topbloglog.com. Продължавам да съм на 61-то място.
Проекти. Планиране, документация, партньори. Много.
Организация на наградите на БАПРА. Моята роля е малка. Но, надявам се необходима.
Мейли. Много мейли. Умората се усеща в целия офис.
Пак евро-проекти. Много планове. Ще видим какво ще стане.
По бира с колегите. Заслужават го. Приятен уикенд.
***
Това бе първият гост на PR експеримента PR everyday life.
Очакваме вашите мнения и коментари!
PR поздрави,
Петя
Хахах, много свежа идея! :) Идея: направи експеримент със Здр. Райков - една седмица пиар и вино :)
Здравей, мерси! :)
Относно проф. Райков, добра идея е! Не знам дали той в момента работи на друго място освен СУ, но ще се свържа с него в близкото бъдеще! :)
"Офейсбучили" е най-страхотният глагол, който съм чувала някога! Ежедневието на Любо определено е интересно до уплах. Браво за рубриката, Пете! :)
Налиии, и аз много се зарадвах на "офейсбучили", адски креативно :)))
Мерси, Васи, рубриката продължава с пълна пара, графикът е готов за доста напред :)
Благодаря за съдействието! :)
5 работни дни на PR-професионалиста в една страница - поздравления за спартанския стил на писане! Мога само да предположа какво и колко много се крие зад кратките изречения. Очаквам с любопитство следващия :)