Здравейте,
Тази седмица PR експериментът PR everyday life става на един месец и съм много доволна от постигнатото до момента! Благодаря на четиримата участници до сега – Любомир Аламанов, Деница Сачева, Александър Кръстев и на най-новия гост Бисер Вълов.
Доста съм впечатлена от новия гост и нямам търпение да ви го представя. С него се познаваме от Факултета по жунарлистика и масова комуникация, където учим в един курс, както и покрай блогосферата, където той активно участва с неговия много интересен и полезен блог Отвъд ириса.
Бих казала, че PR експериментът с Бисер Вълов е и един кратък професионален съвет за това как да повишим он лайн популярността си благодарение на новите медии. Мениджър “Нови медии” е и неговата позиция в PR агенцията APRA Porter Novelli, където той работи от три години.
Надпревара с времето, с post-овете и с tweet-овете – така мога да синтезирам деня на Бисер. През цялото време се чудя как се оправя с всичките пароли на седемте мейла, на многобройните профили във Facebook, Twitter, регистрациите в различни сайтове и т.н. Но пък си потвърждавам тезата, че PR специалистите са мултифункционални. Убедете се и вие и вижте PR everyday life на Бисер Вълов:
Ден първи:
Денят ми започва с добра закуска – силно кафе с нещо сладко и сок. Но днес започна с осъзнаването, че закъснявам. А по-късното включване, че в допълнение е и понеделник, изобщо не ми помогна на апетита. Обличам се бързо и излизам веднага. По пътя започвам да обмислям една по една важните задачи за деня. Обичам да имам добро планиране в главата си, но мразя да записвам задачи. Правя си бележки за всичко друго – събития, контакти, обещания, имам десетки аларми на телефона си, но номерирането на задачи за деня е тема табу в ежедневието ми. Довечета съм на Пролетен бал на рекламодателите. Агенцията ни организира събитието и то определено е доста важно. Вероятно ще трябва да отида на място още следобяда, което ограничава допълнително работното ми време. Забелязвам и че имам писмо от Любо – качена е нова полезна информация на сайта ни, която трябва да се разпространи в социалните мрежи сутринта. Пратено ми е малко след полунощ – явно безсънието или лягането през малките часове на деня е характерно за всички от професията. :)
Чак сега загрявам, че съм обещал на Петя да участвам в експеримент. Което ще рече, че трябва да й пратя кратък отчет за деня довечера. „Не забравяй, не забравяй!“ Ще се наложи днес да си водя записки. Че даже и следващите 4 дни. Може и да ми стане навик...
Пристигам в офиса около половин час по-късно от предвиденото. Поздравявам колегите, почти в движение се отървавам от ненужните дрехи и сядам пред компютъра. Тъй като в агенцията отговарям за нови медии, компютърът ми е от особено значение за работния процес. Та включването му като първо действие в офиса е нещо като поздрав... :)
Първо преглеждам мейлите за важни съобщения. Използвам 7 лични и няколко служебни. Част от тях отварям по веднъж на ден, а останалите са постоянно включени. След това отивам в кухнята, за да се присъединя към сутрешното четене на пресата. В един или друг период съм чел почти всички медии редовно. Сега отговарям за седмичници, специализирани списания и регионална преса. Накрая преглеждам и водещите теми в ежедневниците от любопитство. Почти всичко вече ми е познато от онлайм медиите, Facebook или Twitter, където са били обсъждани през миналия ден. Но в понеделник ги разглеждам с интерес, защото през уикенда не съм постоянно в мрежата и е вероятно да съм пропуснал нещо.
След това се връщам пред компютъра и започвам работа. До обяд успявам да прегледам и изпратя клипинг за клиент, отговарям на няколко мейла и съобщения в социалните мрежи и организирам седмичния си план за развитие на профилите в Twitter и Facebook. Успявам да погледна и сайта ни, както и част от насъбраното в Google Reader-а, преди да включа – забравих да си водя записки за експеримента!
Бързо подреждам всичко хронологично на тази страница и отивам да хапна нещо по път, докато отскачам за печат на няколко презентации. След това се връщам, поглеждам сайтове и споделеното в социалните медии, отбелязвам си няколко интересни кампании и публикувам няколко коментара. Хвърлям поглед на блога си за задържани съобщения и коментари, защото миналата седмица спечелих Blog Challenge и сега се налага да организирам новия кръг от състезанието. За съчетанието на работата с блогърстването ще ви говоря следващите дни. ;) Гася компютъра и напускам офиса с част от колегите. Време е за Пролетен бал...
Ден втори:
Пролетният бал на рекламодателите от вчера се получи добре – спокойно и приятно. И успях да проведа няколко наистина смислени разговора, от които ми хрумнаха някои идеи. С усмивка си помислих, че е добре да ги запиша.
Днес пристигнах навреме в офиса и имах възможност да обсъдя с колегите си впечатления от вчера. Анализът след събития е от значение.
Сега се захващам с работата. Преглеждам всичките мейли и отговарям или препращам, където се налага. След това хвърлям поглед на сайта на агенцията, защото вчера публикувахме материал за интересно iPhone приложение на клиент, а аз все още не съм успял да го прочета. Сайтът е важен и гледам да го следя отговорно, защото е част от работата ми. Пък и е нов и имаме планове да го превърнем в едно наистина полезно място за PR специалисти.
Следва преглед на социалните мрежи и блоговете. Имам RSS абонамент за над 100 сайта, като повечето от тях са български блогове. Поредността е следната: първо прочитам тези за маркетинг, след това на близки приятели и най-активни блогъри и накрая – на тези, които в даден момент са ме впечатлили и ги чета наведнъж, когато намеря време. Добрият поглед и преценка за блоговете е важна част от професията ми.
До края на деня следват няколко часа, посветени на онлайн новини, събиране на впечатления и коментиране. Целта е развиване на корпоративни и лични профили за постигане на познаваема онлайн идентичност. По този въпрос имам и проста стратегия, която ще споделя утре...
Ден трети:
Сряда. Това е денят ми за блогване. Пристигнал съм в офиса рано и гледам бързо да прегледам мейлите, съобщенията и RSS-ите на най-интересните сайтове. Другите ги оставям за по-късно. Изчитам пресата с колегите и веднага отново сядам пред компютъра. Още няма 10:00. Добреее... Значи мога да публикувам нещо интересно на блога си, което ме е впечатлило през последните дни.
Този път обаче не пиша за маркетинг. Успях да публикувам поста си на тази тема вчера вечерта. Също тогава написах и разказ за последнто ми участие в Blog Challenge. Резултатът е, че съм доста недоспал, но сега само редактирам и публикувам. Готово. Дано да се хареса!
След това отделям времето си на социалните медии. Публикувам материали, споделям, разпространявам. Не пропускам да изпълня и простата стратегия, за която споменах вчера. Тя е да преглеждам всяка сутрин фийда на приятелите ми във Facebook и задължително да коментирам поне 5 материала от различни хора и да споделя интересните. След това правя същото и в Twitter. Ако имам и още малко време – отварям TopBlogLog и коментирам по интересни постове в непознати блогове. Това е. ;) Опитайте и ще видите, че скоро ще съберете доста нови познати.
До края на деня успявам да разгледам и почета десетина блога и да отговоря на писма до корпоративните ни профили. Време е за приятна среща...
Ден четвърти:
Четвъртък започна доста хаотично. Почти от вратата ме посрещнаха редица въпроси за клиенти и сайта ни. С прегледа на профилите, мейлите и пресата това отне цялото време до обяд. Понякога е трудно да подредиш деня си, когато се явяват твърде много непредвидени фактори. Режимът на постоянна готовност за реакция е може би най-характерната черта на една добра PR агенция.
Останалата част от деня преминава в обсъждания и постепенно решаване на казусите. Чак в късния следобяд успявам да наваксам с основните си дейности. Отделям малко време на фен страниците ни и конкурс, които провеждаме. Тези задачи се оказаха повече от достатъчни за днес...
Ден пети:
Денят след четвъртък, както се нарича в нашата агенция, обикновено е интересен - по един или друг начин. Може би заради ентусиазма от наближаващия уикенд...
Този път работния ден започна с вътрешна дискусия за развитието на сайта ни. След това погледнах пощите в abv, в yahoo, в gmail и работните. Следват по ред сайтът на агенцията, Facebook, Twitter, Google Alerts, Google Reader, статистики и TopBlogLog. Поглеждам на кои места са twitter профилите ми и личния блог. В това време вероятно и шефът ми прави същото. Напреднал е с няколко места!
В последствие се оказа, че днес ми е ден за обявяване на победители. Първо прекарвам доста време в броене и изчисляване на победител в наш фотоконкурс, а след това броя и коментарите за крайното класиране в Blog Challenge тази седмица. Резултатите са повече от добри – за трети път съм победител в блогърското състезание с последния си разказ за този формат. Пиша поздравителни писма, изисквам контакти и публикувам класиранията от състезанието и конкурса. В шест без петнадесет пристига и още една добра новина – пренесения ми на нов домейн блог от днес ще се агрегира в Blogosfera. Имам одобрение. Днес ми беше ден! :)
Ау, развалих ти формата. Почваме да пишем все по-дълго и по-дълго :)
Е, формата всеки сам я определя, според собствените си критерии и начини на писане :) Не е развалена, а е разнообразна - а какво по-хубаво от многообразието? Особено в един експеримент :)
Колко е хубаво да разбереш, че колегите ти са още по-интересни, отколкото си мислел досега :) Експериментът по опознаване на колегите става все по-успешен - поздравления!