Здравейте,
PR специалистите обичат много да говорят, а професията е една от любимите им теми за разговор. :) Това го потвърждава гостът на PR експеримент PR everyday life за тази седмица – Алекс Кръстев.
Александър Кръстев е от онези PR-и, които са "отмъкнати" от сферата на журналистиката. Според него вероятно за щастие, «кражбата» на века се случва във втори курс още преди той да се заеме сериозно с първата си страст - спортната журналистика – и благодарение на Медийния панаир. Сега обаче е в стихията си, когато става въпрос за организацията на събития, свързани със спорта (ще го видите по време на една от водещите регати у нас Kaliakria Cup, а за спортните дискусии по време на Медиен панаир 2009 с ентусиазъм срещна студентите с 5 от най-добрите спортни журналисти у нас за последните 20 години).
В момента той работи в PR агенция PRoPR. Но също така, познаваме Алекс и като създател и главен редактор на водещия сайт за книги и четене "Аз чета", който лично аз следя доста редовно с голямо любопитство.
Имам още какво да разкажа: Алекс е и автор на електронно издание, посветено на ползването на бизнес социалната мрежа LinkedIn за PR цели. А и е част от блогосферата вече пета година, така че съм убедена, че се чувства доста удобно в рамките на този блогърски PR експеримент.
Алекс описва работата си през седмицата с интерес и ентусиазъм, все едно разказва приказка. Обеща ми да не дава определение за PR чрез асоциации със сладолед, както го прави героят на Арън Екхарт в любимия на всички "Thank You For Smoking". Но пък сама виждам разнообразните му интереси, които сякаш са характерни за повечето от нас, работещи в PR сферата.
Ден първи:
Започва една красива седмица. За много от хората 8 март е соц-празник, но какво пък - жените трябва да са винаги щастливи (мъж, че и PR...), затова поредният повод идва навреме. Пожеланията започват още от полунощ и са не само за любимата жена и майка #1.
Понякога ми се иска да се занимавам с PR на транспортна компания... Страхотно предизвикателство, особено ако живееш в град като София... Изпускам за точно 30 секунди правилния автобус, който би ме смъкнал до центъра преди голямата вълна на снежното задръстване. Честит първи осмомартенски сняг. Тези 30 секунди костват допълнителни 30 минути в задръстванията... Но пък има време за хубава книга (нали една от ключовите фрази е и "Аз чета").
В PRoPR се обръща специално внимание на сутрешния преглед на печат, и този път е мой ред. Част от новините са важни и се пращат веднага на клиентите. Все пак една от функциите на PR е да подготвя клиентите за случващото се в комуникационното пространство и да анализира евентуалните възможни развития. От тази гледна точка пропуснатата новина понякога може да бъде фатална. А презастраховането е желателно :)
Ето че вече целият екип е в офиса и е време за сутрешното събиране. Стои си ни красивата дума "летучка" - журналистическият вариант на "планьорка". Рано сутринта съм напомнил, че дамите в офиса не трябва да остават без цветя, затова и не се случва тази несправедливост. Обобщаваме докъде сме стигнали с работата за 3-те нови клиента от миналата седмица и си отбелязваме нови неща в графика. Някои от задачките са трудоемки, но дори изпреварваме сроковете. И се уговаряме за тиймбилдинг - супер.
Следобед (включително и след обяда) е време за корекции по бизнескалендара за нашите клиенти. Уговаряне на среща около едно от предстоящите събития. Запътвам се към счетоводителите и казвам "Чао" на офиса.
Май пропуснах да спомена, че през цялото време mail-клиентът на компютъра е под пара - правилото в агенцията е на получено писмо да се отговаря до максимум 5 минути. Опитваме да налагаме стандарти в етикета и бизнесобщуването като цяло.
В 7 вече съм вкъщи. Леко разочарован и доста уморен... Липсата на Martini в магазина е създала нотката на разочарование, умората се лекува с редактиране на няколко текста за "Аз чета", връщане към любими песни отпреди няколко години и хубава книга за лека нощ...
Ден втори:
Вторник. Вторник е хубав ден за работа след напрегнатия понеделник.
Аз като по чудо слизам много бързо до офиса, няколко минути с вестниците и се хвърляме на работа. Пощи, малко Twitter, за да набавим полезно инфо от профеционалните микроблогове, и започва да се вдига пушилка.
Един от клиентите ни прави обратна връзка със своите клиенти и има нужда от консултация, така че ползвам и познанията си по социология и маркетингови изследвания. След това пък дружно впрягаме целия мозъчен тръст на агенцията за някои промени по сайта на същата тази компания. Жалко само, че с IT фирмите нещата стават бавно и ще се чака...
През това време уреждам две срещи за следващите дни от седмицата - новите клиенти изискват нови контакти, така че разширяваме портфолиото от медии.
Продължителното събиране на мозъчния тръст завършва с работа и по онлайн-кампанията за една от най-големите винени дегустации у нас - Grand Austrian Tasting, която е в края на март.
До края на деня остава да си оформя избистрените концепции и да направя малко планове за сряда. След което - go for a little afterwork-drink...
Ден трети:
Сряда. Денят започва съвсем рано с преглед на всички вестници. Е, не точно всички, но основните. Точно колкото човек да не вдигне глава от електронните им издания поне 2 часа. И всичко това трябва да се случи преди 10, за да има време за пътуване към първата среща, която е половин час по-късно.
Мисията е изпълнена, закъснението - минимално, а офисът на рекламния отдел на една от водещите медийни групи у нас е доста интригуващ. И подаръкът моливчета - също.
В 12.30 предстои втора среща и май няма време за връщане до офиса. Хубаво е когато разбереш, че стар приятел заема управленска позиция в един от големите информационни онлайн играчи. За съжаление, времето е кратко и не остава време за приятелски разговори.
И изненадващо следва... следобед без мащабни прояви :) Да, извън кръга на шегата, понякога задълженията на PR-специалиста включват и привидно дребни занимания, като корекции на текстове от колегите - много е важно да има добър контрол на качеството, нали така? А може би разясняването на стажантите за структурата и начините на оформяне на прессъобщение не е чак толкова не-мащабна дейност...
Ден четвърти:
Четвъртък. Адски странен и претрупан с работа ден. Когато имаме събитие и голяма част от екипа е заета с него, останалата част следи за всяка една медийна реакция. За да може и ние да отреагираме адекватно при нужда. Това означава, че почти целият ми следобед преминава в сърфиране из различните комуникационни канали - информационни агенции, онлайн портали, страници на електронни и печатни медии.
Практиката при нас е клиентът да получава пресклипинг след събитие или съобщение до медиите поне веднъж в рамките на деня. Така клиентите са спокойни, че ситуацията е под контрол. А и по този начин ние, като комуникатори, също сме по-подготвени за евентуални изненади.
Краят на работния ден идва след редакция на прессъобщение, което предстои да бъде разпространено в началото на следващата седмица. Информацията обхвща важен бизнессектор на европейско ниво, така че грешките са недопустими.
Вечерта: "Осъдени души" в Народния театър. Страхотен Мариус Донкин, уникална Емануела Шкодрева, летяща Елена Петрова...
Ден пети:
Петък. Първи в офиса. И получавам честта да довърша пресклипинга заедно с готиния нов стажант (който освен любовта си към медиите споделя с мен и любовта си към хубавата музика, в случая транс-парчета за сутрешна разгрявка). За нещастие, уговорената за следобед среща отпада, така че се налага да сменим датата. Междувременно уреждам друга среща през следващата седмица за един позабравен проект, който ще възкресим.
В 14.00 всичко замлъква. Току-що сме привършили един етап от подготовката на предстоящата ни в края на март винена дегустация, докато гледаме (или по-скоро слушаме) как Карло Янка печели Световната купа по ски в алпийските дисциплини. Идва обаче ред да се насладим на емоцията от пресконференцията на Президента. Коментираме случващото се на Дондуков в офиса и в Twitter, където не пропускам да отбележа, че познавам половината журналисти в залата, защото са ми или колеги, или приятели. Новото поколение се задава. Брифингът на Първанов е и идеален момент да въведем стажантите в спецификите на срещите с журналисти от този тип, особено когато има државен глава и протоколът е повече от строг.
Преди да сложим край на работната седмица остава време и за малка изненада за клиентите и партньорите. Един жест в петък следобед никога не вреди.
Благодаря, че прекарахте с мен тази седмица. Моят работен ден е малко по-различен от тези на Любо Аламанов и Дени Сачева, но пък идеята на рубриката е да покаже по-различнни погледи към PR-професията.
Признавам си, че чувам за първи път този PR експеримент, но е много готина идея.
Браво и на Алекс, интересна история :)
Благодаря :) PR експериментът започна от близо месец, идеята е все още нова, но ще се развива :)
Благодаря, Гомбе :)