"Доктор, инженер и PR консултант спорили за това, коя е най-старата професия. Докторът се позовал на това, че Бог е съдал Ева от реброто на Адам. Това, естествено, е било хирургична намеса. Инженерът се аргументирал, че преди това Господ е създал реда от хаоса. Това, много ясно, е било инженерен подвиг. „Но”, попитал PR консултантът ,„Kой според вас е създал хаоса на първо място?" - из "PRактики", брой от 29 март.
Здравейте,
Прочетох този виц през изминалата работна седмица и се посмях. Въпреки че понякога въобще не ми е смешно, докато PR-ски се боря за успешното сътворяване на ред по време на работата. Защото отвсякъде дебнат "дяволчета", безобидни и не толкова безобидни, които усложняват живота на един PR специалист. Ако чуете, че някой се е самонаранил заради прекъснат кабел за интернет, повярвайте ми – вероятно става дума за PR специалист. В крайна сметка започвам да си мисля, че добрите пиари са като един вид мазохисти - обичат да живеят в лудница и да се борят за опитомяването на хаоса.
В този ред на мисли... В PR експеримент 6 ви представям Василена Вълчанова, която дейно работи против PR хаоса в света, около нея. И то на няколко бойни PR-ски полета: Василена е студентка по PR в СУ, работи в PR агенция PeeR to peer и активно развива своя блог Васи ли?! Освен по “жонглирането” между теория и практика, с Васи си приличаме по още три неща: любовта към кафето, страстта към PR-а и интересът към социалните медии. Неслучайно, работата през нейната PR седмица, представлява интерес за мен и рубриката PR everyday life.
Затова нямам търпение да ви кажа: Вижте и вие една работна седмица на Василена Вълчанова, която дружно (и въпреки цялата лудница) се присъедини към PR експеримента.
***
Седмицата ще бъде по-кратка от обикновено, а това значи само едно – ще трябва да сместим работата за 5 дни в 4. Едно от любимите ми предизвикателства! :)
Понеделник е. Ставам и с кафето още вкъщи проверявам какво се случва в онлайн пространството. Докато закусвам, структурирам в главата си груб план на това, което ме очаква през деня.
Стигам на работа в обичайното време - между 9 и 9:30. Пускам си пощата с интерес какво се е случило в нея от последното отваряне. Отговарям на един-два належащи мейла. Преглеждам мониторинга на пресата и социалните мрежи за интересни теми.
Време за второто кафе. С него разписвам концепция за Facebook-активности. Интересна задачка – де да можеше да се занимавам само със социални медии! Междувременно успявам да публикувам и пост в блога – естествено, подготвен предварително, за да не си губя от работния ден.
Пристига мейл от клиент с общо подреждане на активностите за следващото тримесечие. Супер! Ще има доста неща за вършене. Трябва и добро планиране, за да извлечем максимална полза и по-широко отразяване.
Понеделник е известен като „Денят О” – от 13:30 почва голямата седмична оперативка. Виждали ли сте 10 жени в една зала, които вместо да се дърпат за косите и да клюкарстват, работят здраво и конструктивно? Елате в PeeR to peer, за да видите! Минаваме по текущите проекти, разпределяме задачи и споделяме неща, които са ни направили впечатление в бранша през изминалата седмица.
Графикът за седмицата вече се запълва. Захващам задачките за ушичките. Мейли, концепции, телефонни разговори, пак мейли, пак телефонни разговори... И социални мрежи!
Време е за подкрепление – кафе и Twix за стимулиране на мозъчната дейност. Пиша уточняващи въпроси, на базата на които да подготвям прессъобщение утре.
Пращам последни мейли, подреждам нещата, които трябва да подготвя за сутринта и тръгвам. Неусетно е станало почти 19, но с тази смяна на времето не съм го усетила.
Вторник.
Още с влизането започват изненадите. Прекрасните работници на Столична община са орязали кабелите за интернета при подкастрянето на клони. Това е един от моментите, в които трябва да се сетиш за животоспасяващата мантра „Дишай!”. Пренареждам плана за деня в движение.
Започвам от задачките, които не изискват интернет връзка. Междувременно се моля техниците да оправят проблема бързо. Правя обобщение на информацията за нов продукт, което ни трябва за утрешния брейнсторминг. Клиентът пуска толкова нови неща, че вече си имам отработена схема и работата върви бързо. После изтичвам до ъгъла, за да си платя сметката за телефона – едно от най-важните оръдия на труда в PR-а.
Вече имаме интернет. Проверявам получените мейли, преглеждам пресата, разравям социалните мрежи за малко.
Второ кафе и време за още работа. Следва разписване на прессъобщение. Първо се обучавам за пазара на компютърни монитори – все пак трябва да звучим адекватно. После обобщавам акцентите и разписвам. Пиша на прима виста, което отнема около половин час. Редакцията и изпипването отнемат около час и половина. Пращам за контролен преглед от екипа.
Междувременно си правя няколко паузи за проверка на случващото се в социалните медии. Повечето хора имат пуш-паузи, аз си имам туит-паузи.
Цял ден текат още уточнения с клиенти по мейли и телефони, както и други текущи задачки – например проверка на product placement в последния клип на Lady Gaga След още корекции по съобщението го пращам за одобрение. Приятна вечер!
Сряда.
Снощи четох блогове и разработвах материали за моя до 2. Въпреки това се чувствам доста работоспособна и започвам с усмивка.
Начало. Поща, отговор на най-належащото, преглед на пресата, социални мрежи. Поглеждам листата с адреси за изпращане на днешното прессъобщение. Одобрението на текста дойде още вчера – клиентите нямат забележки, когато текстът е подготвен добре, а ние се стараем. После подготвям последните неща за днешния брейнсторминг.
Второто кафе и изпращане на съобщението. Звъня на няколко журналисти, за които темата ще е интересна. Другите не ги притесняваме – сами ще се обадят, ако имат интерес. Не обичаме да досаждаме. Получавам допълнителни въпроси и ги препращам за експертно мнение от клиента, колкото и да съм се специализирала вече в пазара на техника.
Сядаме да брейнстормваме. Предварителната подготовка работи. Едната идея се ражда с лекота. Втората малко ни озорва – имаме план, но ще го доизгладим следващата седмица, когато идеите са отлежали. Крайният срок е далеч, а и вече има тесто, с което да работя по презентацията.
Получаваме информация за потенциални проблеми с клиент. Случва се. Важното е да сме подготвени, за да изработим стратегия за реакция. На среща утре ще коментираме въпроса допълнително.
Още кафе. Преглеждаме контролно къде вече е публикувана информация от прессъобщението. Добри резултати! Получавам отговорите на журналистическите въпроси, стилизирам ги и пращам към съответните медии.
Днес е ден за заплата. Даже съм си извоювала похвали за работата през месеца. Отивам да слушам джаз и да отбележа малката победа.
Четвъртък.
Стигам в офиса по-рано, за да подготвя нещата за ранна среща. По пътя съм премислила какво точно ще ми трябва.
Сядаме да си говорим с клиента, коментираме текущи дейности и бъдещи планове. Обясняваме общи комуникационни положения, говорим си за социални медии и кризисна комуникация, получаваме информация за предстоящото тримесечие. Споделяме вкратце идеите от вчерашния брейнсторминг и получаваме позитивни коментари. Край.
С кафето от вкъщи съм прегледала пресата и сега отделям внимание основно на леещите се като за последно мейли. Рапортувам за говореното на срещата и с ръководството подреждаме приоритетите.
Второ кафенце. Пускам на блога малко разсейване по случай Деня на шегата. Дори да има много работа, няма да губя чувство за хумор пък! :)
Почвам да бюджетирам. „PR-ът е изкуство на възможното.” И най-гениалната идея ще падне, ако не е изпълнима финансово. Събирам оферти от подизпълнители, минавам мислено по фазите, за да не изпусна нещо.
Междувременно се боря и с глобална система за отчитане на PR-резултати. В международна компания мониторингът е сложен и трябва да се съобразяваме с изискванията за отчетност. Поредното остойностяване е на дневен ред! Ей, били сме много проактивни! Обемът материали и PR-дейности е огромен и явно ще си взема домашно за ваканцията.
Засядам пак над бюджета и си го оставям за финален преглед по-късно. Главата ми е гръмнала и има потенциал за грешки, а това не трябва да се допуска. Money matters.
Отправям се към последна среща и отивам да отмарям. Нищо, че е Разпети петък, утре пак ще поработя.
0 Comments:
Post a Comment