Здравейте,
Много съм радостна, защото днес е осмото издание на PR експеримента PR everyday life. Ако сте си мислили, че професията е феминизирана, то нека ви кажа, че до момента от 8 участника има 3 жени и 5 мъже, от които трима се казват Александър. :)
Специалният гост за тази седмица е Александър Христов, който от 2006 г. е директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка АД. Той е и преподавател в НБУ и председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Убедена съм, че сте чели негови статии, защото той е автор на над 40 публикации по проблемите на медиите, PR и рекламата в списанията „Мениджър”, Медиа свят”, „BGBusiness review” „EGO”, както и преводач и редактор на няколко книги в областта на маркетинга, рекламата и PR.
Мога да кажа, че заради Александър Христов започнах да си обновявам списъците с рожденни дни на важни хора, свързани с работата ми. :)(И нещо не толкова свързано с PR) Потвърдих си тезата, че (за мен) сватбата като събитие не е най-вълнуващото преживяване, най-малкото заради стриптизьорките по ергенските партита. Все пак на стриптийз може да се ходи и без поводът да е сватба! :)
Но да се върнем на темата. Представям ви работната седмица на Александър Христов, който също се присъедини към PR експеримента:
Много съм радостна, защото днес е осмото издание на PR експеримента PR everyday life. Ако сте си мислили, че професията е феминизирана, то нека ви кажа, че до момента от 8 участника има 3 жени и 5 мъже, от които трима се казват Александър. :)
Специалният гост за тази седмица е Александър Христов, който от 2006 г. е директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка АД. Той е и преподавател в НБУ и председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността. Убедена съм, че сте чели негови статии, защото той е автор на над 40 публикации по проблемите на медиите, PR и рекламата в списанията „Мениджър”, Медиа свят”, „BGBusiness review” „EGO”, както и преводач и редактор на няколко книги в областта на маркетинга, рекламата и PR.
Мога да кажа, че заради Александър Христов започнах да си обновявам списъците с рожденни дни на важни хора, свързани с работата ми. :)(И нещо не толкова свързано с PR) Потвърдих си тезата, че (за мен) сватбата като събитие не е най-вълнуващото преживяване, най-малкото заради стриптизьорките по ергенските партита. Все пак на стриптийз може да се ходи и без поводът да е сватба! :)
Но да се върнем на темата. Представям ви работната седмица на Александър Христов, който също се присъедини към PR експеримента:
Понеделник6:25. По това време обикновено започвам да се будя, днес успявам. Закуска, малко кафе, връзвам си вратовръзката, значи съм напълно буден, и тръгвам. Намирам място за паркиране и в 8 без нещо съм в офиса.
Във времето от 8 до 10 часа сутринта обикновено не звънят телефони и няма срещи – тогава продуктивността ми за четене, мислене и писане е най-висока. Но пък най-готините идеи ми идват следобед, така че има баланс. Тази сутрин отговарям на мейли, довършвам текстове за сайта, преглеждам пресклипинга. Публикации за КТБ, една от тях голяма. Ще говоря с журналистите по-късно, нахвърлям темите за разговор. Преглеждам два договора, егати, кога ли ще свикна с езика на юристите.
Седмична оперативка с колежките, както винаги минава много весело, но прекъсва предсрочно. Вътрешна среща по повод откриването на нов клон на банката в Пазарджик, концепцията ми е вече в главата. Фандъкова има рожден ден, ще я поздравим, все пак имаме съвместни проекти с общината. Следва десет секунден разговор с шефа, от който произтича работа за две седмици напред. Винаги става така.
По обяд предавам отчета за миналия семестър в НБУ и обсъждаме как да усъвършенстваме курса. По пътя обратно връщам много обаждания. Уточняваме разни неща с Милена около PR фестивала, имаме покана да представим БДВО пред Клуба на журналиста и PR-а на НБУ, ще го направим другия вторник. Влизам във фейсбук, пиша си статус „участва в експеримент”. В inbox-а имам доста съобщения, опитвам се да отговоря на всички, категорично не успявам. Говоря с журналисти. Проблем с едно годишно оповестяване, проблемът е почти изгладен. Трето кафе за деня. Бърз преглед на финансовите сайтове. Същото е направила и Роси, макар че все си повтаряме, че КТБ не е равно на КБТ (кипи безсмислен труд). Планираме разни работи по комуникационната част на един проект за човешки ресурси. Гледаме свършените досега неща, дърпаме ушите на един подизпълнител, ама не много силно.
След работа ще ходим с Калина на разходка и на пазар. Калина е на 3, говори много, но й се разбира малко. Интересно е, че има някаква собствена представа какво работи майка й, но за баща си категорично не може да формулира такава. А по-късно ще отскоча до едно парти на Jazz FM.
Абе ние май не довършихме сутрешната оперативка?
Вторник
Паркирам на почти забранено място, но съм в 8 в офиса. Първо кафе. За последно коригирам бриф за кампания, писал съм го в края на миналата седмица и съм го оставил да отлежи в главата ми. Слава богу, този път има време. Важно е, защото ако не напишеш добър бриф към агенцията, ще получиш това, което искаш само по случайност.
Докато измислим как да комуникираме нова обществена длъжност на един от шефовете на банката, разсъждавам на глас върху „терминологичния хамелеонизъм” в PR-а и идеите на Пинкър. Колежките ми отмъщават със стари градски песни. Добре де, млъквам. Пресклипинг, мейли, предложения за спонсорство. Единият от проектите определено си струва, но най-вероятно няма как да се вмести в бюджета. Изненадващо предложение, което се връзва с идеята ни за събитието за клиенти в края на годината. Среща – веднага!
Подготвям няколко вътрешни документа. Разпращам фактури. Подписвам разни неща. Дълъг разговор с колегите от Pro.bg – около банката и PR приз. После – една изключително приятна задача. Всяка година награждаваме отличниците от специалност МИО в УНСС и им предлагаме стаж в банката. Обсъждаме с ръководството на катедрата подбора и обявяването. Задачата е още по-приятна поради факта, че девет години след като завърших същата специалност, аз, категорично не най-любимият студент, общувам с бившите си преподаватели по този начин. Следва тур из банката, говоря с колеги за какво ли не, разнасям материали. Дългоочаквано обаждане. Ям парче пица и чета фантастичното „Изток – Запад” на Момо Капор. Подготовка за срещата, още няколко телефонни разговора.
В 14:30 сме в агенцията. Обсъждаме няколко дизайна, предстоящата кампания, идеи, концепции. Говорим и за кампанията за депозитите и за резултатите, доколкото е възможно на този етап. „Treat agency as you should do your own staff”. В офиса приключвам с разни дребни задачи.
Остава да свърша малко работа за един приятел, да допиша материал за Мениджър и да го изпратя. Труман Капоти казва, че един текст се смята за завършен, само когато издателят го изтръгне от ръцете ти. После съм на парти на специалност Публична администрация в СУ, където съм водил дисциплината PR. Деси, една от студентките там, по организационни умения може да сложи в малкия си джоб много наши колеги :)
Сряда
Днес не се справих със ставането навреме. Бързайки, хвърлям едно ухо на сутрешните блокове. Идвам на работа с чувството, че имам да наваксвам. Пресклипинг (спад в цените на акциите на банката), уточняваме разни неща за деня. Някой иска чадър. Търся следващата статия от поредицата „Фразеологичен речник на прехода” в „Труд”. Мислел съм си, че ако не се занимавах с комуникации, щях да изследвам най-новата ни история. Рожденици днес са три журналистки и една главна редакторка. Има нещо в този ден.
Пиша дълъг мейл. Подписвам протоколи. Объркали сме една дреболия по едни взаимоотношения, оправяме го. Довършвам вътрешен документ, останал от вчера. Разговарям с колеги от клоновете ни в Пловдив и Доспат. От вчерашната среща със студенти изникна една интересна CSR инициатива, ще мислим върху нея. Опитвам се да уговоря интервю за един от директорите на банката по актуална тема, стискайте ми палци Връщам обаждания.
По обяд – среща навън с колега от финансов сайт. Обсъждаме няколко възможности. Едната от тях е достатъчно интересна, свързано е със сградата на банката, можем да извлечем „нестандартна публичност”. Докато съм на интернет вълна, хвърлям един поглед в блога на Деси Бошнакова. Не разбирам от блогове, но в него има супер свежи неща. За разлика от Кака Сийка например – много мрънкане, много негативизъм. Междувременно се занимавам със самолетния билет за един от чуждестранните членове на журито на PR приз. Убеждавам се, че авиокомпаниите ценообразуват, меко казано, доста непонятно и своенравно. Уговаряме срещи за следващия ден. Ровя из мейлите. Роси диктува нещо по телефона и повтаря „Ш като шнур”. Установявам, че няма да мога да отида на PR Thursday. Разглеждам един темплейт на пресрилийз за социални медии, който съм намерил скоро. После се захващаме с бюджета. Мислим какво да планираме за следващия месец, гледаме как сме се справили до средата на този. Бърза среща с колеги от картовия център, обсъждаме информация за клиентите.
Мой приятел, с когото обикаляме с мотор, ми е изпратил идея за маршрут през Румъния, нямам търпение да се стопли още времето. Нетипична офлайн активност – минавам през пощата. Знам какво ще се случи до края на деня – ще искам да гледам късните новини, а Ради ще ме пита какъв е смисълът, при положение че съм гледал централните.
Четвъртък
Кафе, бисквити, вестници. Както повечето работни сутрини. Бързам да свърша някакви неща за час и половина – говоря по телефона, чета документи. Имам мейл с доста интересна презентация – съдържа загадъчни предложения като „архитектиране на соц. мрежи”, „мониторинг на мълвата”, „проактивно консултиране относно... докапитализиране”, „увеличаване на PR рейтинга”. Де да знаеш, може да изскочи някой заек Последни уточнения по едно спонсорство.
В 9:30 с колежката сме на регионалната среща на глобалния договор на ООН. По-интересните дискусии са свързани четирите принципа на отговорните социални инвестиции, книгата за Strategic Community Investments и други. Има и по-малко интересни теми. В кафе паузата срещам познати, с които винаги е интересно да си поговориш. Следобедните панели ще са свързани с антикорупционни практики, решаваме, че няма да ходим. Така или иначе ни чака работа в банката. Връщам пропуснати обаждания. Чета мейли.
Помагам за подготовката на общото събрание на банката, другата седмица е. Продължавам с онзи проект с отличниците. Интересна среща с една агенция за маркетингови проучвания, продължава дълго, но е добре, защото винаги е полезно да научиш нови и достатъчно интересни неща за пазара. По-късно изпитвам една закъсняла студентка. Закъсняла е много, но, разбира се, подобен формален аспект не бива да влияе върху оценката на съдържателния – нейните знания и умения. Всъщност, тя се справя сравнително добре. С огромно прискърбие и със свито от свидливост сърце си превеждам дължимия данък за миналата година. Следва вътрешна среща във връзка със сайта, след което довършвам разни неща от деня. Чувам се с Калина по телефона. Пиша някакви неща във фейсбук. Разбирам, че подадените проекти за конкурса за PR студент са много, което ме радва.
Предстои да отида на networking reception (така са го нарекли) от регионалната среща на глобалния договор на ООН. Разчитам да си говорим повече за CSR и по-малко за антикорупция и, разбира се, бъде интересно.
Ергенско парти
Довечера е ергенското парти на един от приятелите ми. Жени се другата събота, сега диша последни глътки чист въздух, както се казва Подготвили сме му няколко изненади и нито една от тях не включва стрийптизьорка – май вече е банално.
И все пак до партито има цял работен ден. Започвам го с отговор на запитване от сайта. Пресклипинг, разговори по телефона. Продължавам с работата по новия клон в Пазарджик, свалям и подреждам снимки от минали събития. Преглеждам материалите от вчерашната среща, подготвям вътрешни документи. Говоря по телефона за предстоящото проучване. Раздаваме материали на нови колеги в банката. Другата седмица вестник “Банкер” имат годишнина, уточняваме какво да направим. Още малко трудности във връзка с пристигането на единия чужденец от журито на PR наградите, ще се справим с тях, къде ще ходим.
Нова банкова карта – планираме вътрешни срещи, уточняваме се какво ще правим. Разговор с TV7. Мълчаливо подреждаме вестници, списания и документи, по някое време уреждам кола за едни чуждестранни гости. Пиша покани. Преглеждам финансовите сайтове. Ровя си из мейлите. Общо взето, вече е сравнително спокойно. По всичко личи, че следващата седмица обаче няма да се така. Няма и да бъде така довечера от 19:30 нататък, когато започва ергенското парти. Първо в кръчма, после в клуб, а накрая – не се знае...
0 Comments:
Post a Comment