Грешките

Не ме притесняват грешките, защото си имам удобното извинение: всяка грешка ме научава на нещо, както казва Уайлд "Опитът е името, което даваме на грешките си".
 
Не се тревожа да греша, защото се успокоявам с Айнщайн, който е казал, че всеки, който НЕ греши, не е изпробвал нищо ново, не е експериментирал. А аз искам да опозная света и себе си като експериментирам. И преоткривам.

Не е фатално, ако сгреша на работа, защото може би ще открия нещо ново, защото може би ще си докажа, че мога да се справя и в трудни и екстремни ситуации, защото може би ще видя доброто отношение и отзивчивостта на колегите - нали затова му викат "екип"... Дори понякога може да е ползотворно да се сгреши (е, зависи от грешката), защото грешките са началото на новите открития, идеи, действия. Нямам представа дали навсякъде е така, но поне в PR-a ми се е случвало.

Но едни грешки никога няма да мога да си простя..
Притеснявам се единствено, когато грешките ми са насочени към най-близките ми хора и когато ги наранявам. И ако има ваксина против грешно отношение към онези, които обичам, искам я в няколко дози, ако може...

Щом грешките ни помагат да открием нещо, то поне виждам, че всъщност когато сгреша разбирам някои важни неща - за кого ми пука и за кого не, на кого му пука за мен и на кого не, и най-вече си припомням... колко много обичам важните хора за мен в живота.

Но все пак ми се иска да греша по-малко.
Остава ми просто да се уча как точно да греша по-малко.





снимка: http://marketingimplementer.files.wordpress.com

0 Comments:

Post a Comment