Имиджът на България

Каква е разликата в самоиронията и в критиката? 


В това, че е по-лесно човек сам да се смее над собствените си качества, недостатъци, на ситуацията, в която се намира и просто да се "подиграва" сам над себе си. При критиката хората стават по-чувствителни и враждебни, защото малко са онези, на които им харесва да им правят забележки, да им показват грешките и негативните им страни, да им говорят назидателно, особено пък публично.

В рамките на седмица попадам на две големи статии, посветени на социализма в България и на Руското влияние върху развитието на държавата ни. И двете статии са много добри журналистически материали, интересни за четене, написани качествено, интелигентно, информативно и увлекателно.

Но въпреки сходните теми, тонът им е различен.

Едната статия е на Петър Табов и Алексей Лазаров за в-к Капитал: Как щеше да изглежда България сега, ако социализмът беше оцелял

Другата е от френския вестник Le Figaro: European Sofia Still under Russian Influence

Докато четох статията на в-к Капитал иронично се усмихвах, защото авторите й представят една хипотетична (и не до там) ситуация, обвързана с миналото ни. Но във френската статия думите са много по-груби и стряскащи, защото зад тях стои мнението на външния наблюдател (френския журналист Франсоа Отер), дошъл от чужда културна следа и откриващ силните разлики между европейското и социалистическото. Ето и  началото на статията на мосю Отер:
България влезе в Европейския съюз през 2007 г, но не успява да се освободи от хватката на бившия голям комунистически брат. Битието, начинът на живот и търговията напомнят за Русия. Това отчайва дипломатите от старата Европа, които работят на място.
 А ето и част от статията на в-к Капитал:
Животът, продължил по законите на соца, щеше да (из)роди една полупазарно общество, което в някаква степен имитира екстрите на западните държави, но те щяха да бъдат белязани от една специфична мърлявщина - комбинация от лична небрежност и изначално заложена неефективност на цялата система. Не е кой знае колко различно от сега, но все пак.
Сравняването на две култури винаги поражда шокове. Но само така се случва истинското самоопознаване.

И въпреки разликите между самоиронията и критиката, то и в двата случая ефектът може да бъде позитивен - стига да се извлекат поуки.

Добри статии (препоръчвам ви ги), силни мисли, плашещи факти. И чужди, и наши се опитват да ни кажат, че може би вече е време да се преборим с онези неща, които ни пречат и ни спират да бъдем част от европейското.

P.S. Първоначалното заглавие на материала беше "Соц. имиджът на България", но в последствие прецених, че трябва да се оттървем дори и от клишето в писането за соца. 

 

3 Comments:

  • много се дразня когато вкарват България в клишета, без свястна обосновка... от статията излиза, че България е руският модел в ЕС, защото нямало правосъдие...

  • /offtopic

    Забелязах, че докато браузвам блога ти ми искаше browse prompt, желаещ от мен да въведа юзърнейм и парола (предполагаемо за туитър акаунта ми, съдейки по съобщенията).

    Ако беше нещо, полезно само за теб, ОК, но така го виждат всички посетители :)

    Прегледай някой widget сигурно ти прави проблема! :)

  • @ legrandelf

    Мерси много, че ми каза, наистина има нещо сбъркано с тази опция на Twitter. ;)

Post a Comment