Спомням си едно време имаше книжки "Четенето било лесно", които ни раздаваха в първи клас. Към тях имаше и втора част книжка "Писането било лесно". А какво се случва със слушането? Защо никой не ни учи как да слушаме правилно и внимателно?Убедена съм, че сте изпадали в ситуации, в които имате усещането, че говорите, но без да ви чуват, съответно без да ви разбират. Тогава какъв е смисълът от комуникацията като това е ДВУстранен процес, чрез който се осъществява взаимодействие на идеи, мнения, впечатления, нагласи.
От всички начини на комуникация, най-трудно човек се концентрира по време на слушането. За трудността да "чуваме" има много обяснения. Проблемът започва от факта, че човешкият мозък мисли много по-бързо, отколкото ние говорим. Средният брой изказани думи в минута е около 125, а това е много много бавна скорост за мозъка, който благодарение на 13 билиона клетки функционира много по-бързо, сложно и обхватно. Т.е. по време на един разговор ние мислим с високата скорост на мозъка, а думите "пристигат" много по-бавно, и така на мозъка му остава свободно време, което той запълва с други мисли, и това води до разконцентрацията.
Грешките при слушането водят до усложнения и проблеми във взаимоотношенията ни на всякакво ниво - и в личен план, и в професионален. Изводът, до който съм достигнала за себе си е, че ние, хората, въпреки че притежаваме онази сила, която ни разграничава от животните - езикът, доста често сами не можем да се разберем по между си. И може би най-голяма вина за това има слушането, или по-скоро недочуването. Колко пъти на ден ви се случва да кажете "Не те чух"? За себе си мога да кажа, че полагам все повече усилия да се науча да слушам и да чувам хората около мен. Да разбирам това, което искат да ми кажат; да разсъбличам идеите, скрити в думите.Трудно е да се чува и да се слуша. Но това помага да достигнеш по-близо до човека срещу теб, да разбереш какво мисли и какво иска, а това е крачка напред към по-добрите ви взаимоотношения. Това е всеобщо правило, което важи независимо дали говорите с приятел, родител, гадже, шеф, клиент, сътрудник...
Идеята за тази публикация съществува много отдавна - исках да пиша за силата на слушането при бизнес отношенията; за изкуството на слушането при получаване на критика; за възможността да се научи много при чуването на личните мнения на хората. Но все не идваше времето.
А това, което ме накара да пиша точно сега, е кампанията на UNICEF България, която стартира днес - 23 юни, под мотото:
Мълчанието днес ражда викове утре
След като разгледах информацията в сайта, прессъобщенията до медиите и видео материалите, съм искрено впечатлена и въобдушевена от интересната и така полезна кауза.Искам да споделя с вас два цитата, чието съдържание крие голяма доза истина. И ето, че пак се връщаме към темата за слушането. Нека се научим да чуваме другия срещу нас. Ако не за друго, то поне защото един ден ще ни направи по-добри родители...
“Основното послание на кампанията, “Мълчанието днес ражда викове утре”, е че всеки ден е важен и безценен. Общуването с детето в първите 3 години изгражда днес нагласата му към света. Дали детето в бъдеще ще отговори с „Мразя те” или „Обичам те” зависи от цялостното ни отношение към детето в първите му години.”, заяви г-н Октавиан Бивол, Представител на УНИЦЕФ за България.Виж сайтa на кампанията
(...)
Отглеждането и възпитанието на децата е сложна, трудна и много отговорна дейност. Тесният емоционален контакт с детето е важен фактор за тяхното цялостно развитие. Децата се нуждаят от обич, имат силна потребност от това да се чувстват безусловно и безрезервно обичани. Спестените ласки, неуважението и незачитането на индивидуалността на детето, на неговата потребност да се чувства ценно и значимо за близките си, води до понижена самооценка и предпоставка за множество проблеми в по-нататъшното му развитие.
Виж видео
p.s. Благодарна съм на родителите ми, които винаги са взимали под внимание моето собствено мнение, чували са какво им казвам, не са ми налагали техните възгледи, а са зачитали моето право сама да избирам пътя в живота.
За да бъдем малко по точни - мисълта тече с около 400 думи в минута, според тестове от края на миналия век. Това ще рече около три пъти по-бързо от нармалния говор на човека до нас.