Petya N. Georgieva

Според Аристотел доверието може да се постигне по три пътя - логос, патос и етос. Единият е свързан с осигуряването на информация, рационално подкрепяща вярата в стойността на целта (логос). Вторият е пътят на подбуждането на емоции у убеждавания (патос). Третият е свързан със самопредставянето на убеждаващия, който трябва да изглежда достатъчно надежден и безспорен за убеждавания ....

Още от времето на Аристотел, печеленето на доверие е бил сложен процес при взаимоотношенията между хората. Доверието (обикновено) се печели много трудно и най-ценният фактор за спечелването му е истината.
Тук ще поразсъждавам за доверието в политиката. За доверието на гражданите в техните управници.

Понякога доверието може да се спечели лесно. Случва се да ти хареса някой как говори - разпалено, със страст, щедър на обещания, усмихва ти се, казва ти да му вярваш и ти му вярваш (хората обичат да вярват в нещо). В този случай има две възможности - или оправдават доверието ти, или не. В първия случай - ок, живееш си в нормална държава, работиш, печелиш добре, родителите ти взимат добри пенсии и нямат проблеми с купуването на лекарства, децата ти получават качествено образование и т.н. (най-вероятно не си българин или не живееш в България).
Във втория случай - нещо не е ок работата - все няма пари, някакви абсурди се случват в болниците, училищата, по пътищата, в парламента, страх те е за дъщеря ти, майка ти едва живее с 90 лева пенсия... А всъщност - най-вероятно не си обмислил правилно за кого да гласуваш или въобще даже не си си направил труда да отидеш да пуснеш едно листче в една урна. В този случай имаш две опции. Първата е - абе не ти пука, живееш си живота, ден за ден, пък каквото стане, нищо не можеш да промениш с твоя глас в тая държава.
Втората е малко по-трудна - но нали някой беше казал, че хубавите неща не стават лесно? Та във втория случай се налага да бъдеш активен. Защото активните хора, дейните (а не пасивните, носещите се по течението) могат да променят посоката. Ако избереш тази опция, си направил крачка напред, за да излезеш от мъртвите води на пасивността. Сега понеже политиците май не са послушали Аристотел, ти предстои да свършиш още нещо. Потърси си сам информация за всички онези "пичове", които искат да ги избереш. Да, сам си я намери, щом като те не искат или не знаят как да разкажат повече за себе си, за идеите си, за това, което мислят да направят и което според тях би било добре. Чети за тях, проучвай ги, набележи си няколко, следи изказванията и действията им, виж кой как участва в голямата надпревара, опитай се да разграничиш надеждните от онези, които говорят алабализми и мислят, че са заобиколени от глупаци, които не виждат истината и действителността. Стигнеш ли до тук имаш отново две опции. Едната е - да си харесаш някого, за когото да гласуваш и да изпълнеш гражданския си дълг с надеждата, че подсигуряваш по-добро бъдеще за себе си и семейството си. Другата е - не си успял да се довериш на никого. Кофти. Обаче тук имаш само една единствена опция - независимо от това, че ти се чувстваш забравен от тази държава, трябва да гласуваш. Това е възможно най-трудният етап, защото сам трябва да успееш да се мотивираш, да откриеш причини за себе си, заради които си струва да се гласува. Защото ако си останеш докрай пасивен, едни други, на които им е платено с кюфтета и лютеница (които не знаят въобще за Аристотел), ще отидат да изберат твоето бъдеще. И оттам нататък няма да имаш опции...

Все още ли се чудиш? Недей. Отвори си очите и виж как живееш тук и сега. Ако не ти харесва - Гласувай.