Сюжетът на постановката се оказа обилно напоен с(ъс) (само)ирония към държавата България. Събитията, представяни в постановката, бяха нелогични, смешни и жалки едновременно. Доста твърд намек, подсказващ действителността в държавата ни.
Главен герой на сюжета бе една овца. Овца, която обаче не съществува. Но за нея се искаше данък от един нещастно набеден, че прикрива тайно своята овца, учител (езиковед в Университета). Бедният преподавател, придружен от двама приятели, се бореше със системата, бюрокрацията, законите, манталитета и се опитваше да докаже, че всъщност той няма овца. Но тук все сила действаше правилото, че една лъжа повторена 100 пъти, става истина. И всички се опитваха да убедят преподавателя, че той има овца, която му дава мляко, заради което трябва да плаща данък на държавата. В края на преставлението дори и приятелите му вече бяха уморени да се борят срещу системата и също "осъзнаха", че той винаги е имал овца...
През тези два часа видях най-различните типажи "българи" - онези, които се борят, но се отказват; онези, които се борят, но се побъркват; онези, които правят всички останали "на луди" и се подиграват с тях. Видях и смешна интерпретация на законодателството ни. Видях "остарялото" в държавата, което я дърпа назад, което кара гражданите й или да вярват на многократно повторени лъжи, или да се побъркат от нелогичността на живота тук. Видях хората, уморили се да търсят своята истина. Видях онези, които живеят като в заседнал асансьор. Видях онези, с чийто живот държавата се е гаврила, но прикрито зад планини от документи и закони.
През тези два часа видях най-различните типажи "българи" - онези, които се борят, но се отказват; онези, които се борят, но се побъркват; онези, които правят всички останали "на луди" и се подиграват с тях. Видях и смешна интерпретация на законодателството ни. Видях "остарялото" в държавата, което я дърпа назад, което кара гражданите й или да вярват на многократно повторени лъжи, или да се побъркат от нелогичността на живота тук. Видях хората, уморили се да търсят своята истина. Видях онези, които живеят като в заседнал асансьор. Видях онези, с чийто живот държавата се е гаврила, но прикрито зад планини от документи и закони.
Като цяло: много силна постановка, с дълбок смисъл, цветно изобразяваща българското в много различни образи, различни, но точно уловени дори и в найлоновите торбички, пиенето на алкохол, маниера на работа...
* Името на публикацията е взето от надпис на сцената, поставен по време на постановката, когато главните герои "пасяха" своята "овца" (която не съществува, но по грешка е "вписана", че съществува и за която трябва да платят данък) пред сградата на Министерски съвет.
Скъпа, много добре си го написала!