Да не забравя от къде съм тръгнала*


След седем месеца из Европа си дойдох вкъщи. В малкия уютен красив апартамент във Варна.  С хладилник, целият в магнитчета от местенцата, които съм посетила. 

Още с отключването на вратата бях нападната от хиляди спомени от кога ли не. Както и от любимата ми котка. 


И първите ми мисли бяха, че до където и да стигаме, каквито и цели да преследваме, не трябва да забравяме от къде сме тръгнали - от вкъщи. Защото това е нашето начало.

 

* Това си беше мъдро пожелала Богдана - една ценна моя приятелка, която срещнах покрай работа. Пожелах си го и аз. Пожелавам го и на вас! :)

p.s. Публикацията е подарък за мама, която много обичам и която днес има  рожден ден! :)

0 Comments:

Post a Comment