Petya N. Georgieva

Идеята на рубриката е да се открият и систематизират онези практики, които характеризират PR професията и дефинират нейната сложна същност. Всяка седмица ще има по един гостуващ PR специалист, който ще ни разказва за своето PR ежедневие.

Виж: Етичен кодекс на PR everyday life.

PR поздрави от мен! :) 

Още с отключването на вратата бях нападната от хиляди спомени от кога ли не. Както и от любимата ми котка. 

Рекламата, според мен, трябва да отговаря на социалната действителност на средата, в която ще се разпространява. Да излъчва адекватни (на реалността) послания. Да има логика (и да не подценява своята аудитория).

Последната телевизионна реклама на Якобс Нескафе 3 в 1, която така и не успях да намеря он лайн, за да ви я покажа, но съм убеденя, че поне веднъж сте я засичали по някоя телевизия, не отговаря на нито един от по-горните ми критерии за добра реклама. Става въпрос за онази реклама, в която героите бягат от офиса, за да пият Якобс Нескафе 3 в 1, и после отказват да се върнат на работното си място. Още първия път като я видях и й сложих етикет: Изключително неизпипана реклама без никакво (умно) послание. И бях възмутена от начина, по който искат да ме убедят да пия 3 в 1.

Защо?

От март месец на страниците на блога стартира първата седмична рубрика, наречена PR everyday life, която за мен лично представлява и интересен PR експеримент. 

Мисия 

Когато човек е влюбен, е готов да сподели всичко с половинката си. Но един от най-нежните знаци за близост, е споделянето на приборите за хапване. Спокойно и естествено да споделите една лъжичка, например, докато си похапвате вкусен сладолед - 100% знак за красота, откритост и интимност в отношенията.

Затова и много ми хареса идеята на кампанията "Мelt Together", стартирана от Haagen-Dazs - една от най-луксозните английски марки за сладолед. (Естествено, по случай Св. Валентин) Те започнаха печатна кампания с посланието "Nothing says I love you like sharing a spoon."  и насърчава влюбеното споделяне на лъжичка сладолед. Това е и самата реклама:

Авторът категорично заявява, че няма добри и лоши идеи. "Добрата идея е тази, която се случва. Ако не се случи, значи не е добра.".

Подарявам ви любимите си цитати:

Протестиращите искат: в конкурсите за наемане на обслужваща рекламна агенция, организирани и ръководени от бизнеса, да участват единствено и само по 3 агенции. Това е правило записано в харта от 1990 година, приета от ACC и UBA - Асоциация на рекламистите, но което не е спазвано. Прието на думи, но не и като практика между бизнеса и рекламистите. Напротив. Към настоящия момент в Белгия в конкурс за един проект се състезават над 10 агенции, които влагат много ресурси (усилия, енергия, творчество, време, you name it...), за да се борят за крайната победа - да поемат изпълнението на определена задача. А колкото повече участници има, толкова повече време за оценка е необходимо, освен това толкова по-трудна става и евентуалната победа от гледна точка на големия брой състезаващи се. Което превръща целия процес в почти безсмислен и в загуба на време. Вместо, например, усилията да бъдат насочени и съсредоточени върху качественото обслужване на настоящите клиенти на агенциите и предоставянето на по-добри крайни продукту.

Това казва пред списание "Мениджър" (броя за февруари) Джон Палант - главен творчески директор за Европа, Африка и Близкия Изток на Saatchi & Saatchi (с над 150 офиса в 86 страни). Той е психолог по образование, но стартира кариерата си в рекламния бизнес, където бързо бива забелязван с креативността си и подхода към работата. Препоръчвам на всички интервюто, направено от Бисер Костадинов,  в настоящия брой на списанието, защото е много вдъхновяващо и пълно със свежи идеи от практиката на топ ниво.

Това, което най-много ми хареса на мен е, че Палант говори за две много важни теми: вдъхновение и нови предизвикателства.

На въпрос относно къде да търси своето вдъхновение един рекламист, Палант отправя послание, което може да бъде перифразирано така: бъди любопитен и граби от живота с пълни шепи, защото идеите са навсякъде около нас. Идеите няма да дойдат докато сме пред компютъра, а когато "живеем" навън и се социализираме и преоткриваме нови и нови неща.

А също така и дава много добър пример от неговата работа. "...ние разделяме едни от най-добрите екипи да работят в отделни офиси, в коренно различна работна атмосфера, с различни външни партньори. Когато усетим, че нещо ново започва да се случва, тези екипи се събират на едно място и се опитват да изкристализират идеята. В продължение на няколко дни сме почти денонощно заедно...". Звучи професионално, всеотдайно към работата, клиенти и рекламата. Палант добавя и, че клиентите присъстват не само на началния брейнсторм, но и на крайните етапи, когато идеите се оформят и когато предстои генералното им представяне.

За бъдещите предизвикателства пред рекламния бизнес, Палант казва, че рекламата трябва да бъде все по-атрактивна, за да успява да привлича аудиторията си. Защото в условията на новите технологии аудиторията държи контрола върху това как и кога да получава и употребява информация.

И колко истина има в думите му. Истина, валидна не само за рекламата, но и за PR-a.

Тази публикация в блога ми е продиктувана от и посветена единствено и само на интервюто с Джон Палант на стр. 104 от февруарския брой на сп. "Мениджър" с идеята повече специалисти от сферата да я прочетат и да направят изводи за своя модел на работа. 

Защото е време българският рекламен и PR бизнес да направи крачки към по-високо и отличително ниво. Време е потребителят да спре да бъде подценяван и залъгван, защото съдейки по някои от PR и рекламните продукти, смятам, че доста от "професионалистите" обиждат аудиторията си с некачествена работа. А от това няма полза нито за бизнеса и компаниите,  нито за потребителите, нито за рекламата и PR-a, нито за медиите. 

Потребителят е цар на пазара и цел номер едно трябва да бъде задоволяването на неговите потребности, привливането на вниманието му по атрактивен начин и най-вече успешното и трайното му задържане.

Снимка: http://www.ameinfo.com/

 

Швейцарската марка за дрехи TALLY WEiJL пусна промоционален ваучер за намаление от 20% при покупки до 14.02.2010, който бе разпространен през фен групата на компанията във Facebook и е валиден за всички нейни фенове в социалната мрежа. 

I want to share with you a stylish and very clever online advertisement, which drew my attention, while reading MarketingWeek.co.uk. The ad compares the marketing mix with a delicious cocktail which makes nice association.

Не знам дали си беше чисто съвпадение или някакво иронично намигане от съдбата, но точно през първите дни от връщането ми в България отидох на театър и гледах постановката "Сако от велур" в Народния театър. 

Сюжетът на постановката се оказа обилно напоен с(ъс) (само)ирония към държавата България. Събитията, представяни в постановката, бяха нелогични, смешни и жалки едновременно. Доста твърд намек, подсказващ действителността в държавата ни. 

Главен герой на сюжета бе една овца. Овца, която обаче не съществува. Но за нея се искаше данък от един нещастно набеден, че прикрива тайно своята овца, учител (езиковед в Университета). Бедният преподавател, придружен от двама приятели, се бореше със системата, бюрокрацията, законите, манталитета и се опитваше да докаже, че всъщност той няма овца. Но тук все сила действаше правилото, че една лъжа повторена 100 пъти, става истина. И всички се опитваха да убедят преподавателя, че той има овца, която му дава мляко, заради което трябва да плаща данък на държавата. В края на преставлението дори и приятелите му вече бяха уморени да се борят срещу системата и също "осъзнаха", че той винаги е имал овца...

През тези два часа видях най-различните типажи "българи" - онези, които се борят, но се отказват; онези, които се борят, но се побъркват; онези, които правят всички останали "на луди" и се подиграват с тях. Видях и смешна интерпретация на законодателството ни. Видях "остарялото" в държавата, което я дърпа назад, което кара гражданите й или да вярват на многократно повторени лъжи, или да се побъркат от нелогичността на живота тук. Видях хората, уморили се да търсят своята истина. Видях онези, които живеят като в заседнал асансьор. Видях онези, с чийто живот държавата се е гаврила, но прикрито зад планини от документи и закони.