 НосталгияОценяваме нещата, когато ги загубим, когато сме далече от тях, когато ги нямаме. Това е заложено в природата ни. Но толкова е хубаво, когато погледнеш "своето" от далече, виждаш го по по-различен начин, виждаш го наистина като част от себе си и го преоткриваш... и го оценяваш. Този път може би наистина го оценяваш. Трябва ли да сме извън България, за да почувстваме силното желание да съхраним българското? Моля ви, разкарайте всички политици от държавата ни и дано като се върнат им е станало жал ... за нея, за тях самите и за народа ни... Къде ми е концентрацията? Предварително предупреждавам: този post е абсолютно пийййййп... От седмица вече имам проблеми с концентрацията и поради това нищо смислено не мога да свърша. Чета си (уж) книга и докато се усетя прелиствам някакви страници, а даже не знам за какво става въпрос. Оказва се, че "в нищото" има по-интересни неща за гледане отколкото във филма, книгата, списанието... Не мога много да спя. Явно и за съня трябва някаква концентация. Не мога да пиша или уча, за вършенето на друга смислена работа даже няма да говоря. Просто умът ми броди и отказва да се съсредоточи за по-дълго време върху нещо определено. Не мога да го контролирам... Пълен абсурд. Хора, как успявате да се концентрирате? Photo : http://blogs.webmd.com/ Един урок за България от Хорхе Букай "Нека ти разкажа" (...) Страна на дългите лъжици В тази малка страна има само две стаи, наречени черна и бяла. За да я обиколите, трябва да тръгнете по коридора и като стигнете там, където се разклонява, да завиете надясно, ако искате да посетите черната стая, или наляво, ако искате да видите бялата стая. Мъжът тръгнал по коридора и случайно завил първо надясно. Друг коридор, дълъг петдесетина метра, водел към огромна врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая. За миг виковете и стенанията го накарали да се поколебае, но той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влязъл. Около огромна маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си представи, и въпреки че всички имали по една лъжица, за да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от глад! Причината за това била, че лъжиците - два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този начин всички можели да си вземат от храната, но никой не можел да я понесе към устата си. Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал. Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята. И тук стотици хора седели около една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли отбрани гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им. Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от глад, защото си подавали храна един на друг! Снимка: http://www.alfatera.com Добрият съсед Не знам дали е въпрос на възпитание и морал, но според мен не от всеки човек става добър съсед.Стоя си днес на прозореца и си зяпам безцелно - времето е толкова хубаво, което си е цял празник, като се има предвид лошото холандско време. Съседът си коси тревата в неговата градинка. Някакви деца си играят на улицата. Минават щастливи хора. И кой каквото няма - като не можеш да ходиш, най-много точно тогава ти се иска да излезеш на дълга разходка. Но аз си стоя на прозореца и пак ми е хубаво. Но един малък дразнител ме разсейва през цялото време - гледам в нашата градинка пред къщата, че колелото ми е съборено и ме е яд как не мога да отида да го вдигна и то все ми привлича вниманието. И по едно време съседът както си косеше тревата, спря, отиде до нашата градина, вдигна ми колелото и си продължи после с неговата работа. Нямам думи. Даже не искам да се замислям дали това е възможно да се случи у нас... Може би първата крачка към по-добре устроена държава е в по-добрите отношения между самите нас, хората, които живеем заедно... 7 занимания за легло За жалост няма да пиша за някакви сладки секси неща, които могат да се правят в леглото. Друг път може и да обменим малко свежи идейки, но тези дни са ми забранили физическата активност.Сега по-скоро ще дам идеи какво може да прави човек, принуден да стои само в леглото, защото например е пострадал с някои от краката и трябва само да лежи. Кофти, но винаги може да се измисли нещо. Ще се радвам и на нови предложения, тъй като ме очакват още няколко дни в този дух... 1. Интернет, facebook, skype... и всичко, свързано с любимите занимания, за които не ми остава принципно много време. Наваксах с приятели, с които не се бяхме чували отдавна. Смених си статуса във facebook поне около 10 пъти само първите няколко часа от първия ми принудителен ден в леглото... Разчистих доста и профила от излишни снимки и незнайни "приятели". А, да разбрах кога ще умра според facebook, както и първата буква на човека, който ме обича, за малко да започна да играя и FarmVille... Тук е и мястото да се извиня на приятелите си, които бяха заляти с нотификейшънс за моите действия в социалната мрежа, доста линкове шервах... 2. Блогосферата - yes, наваксах и с изчитането на последните интересни статийки от любимите блогове, които следя. Даже открих много добри нови попадения като Ентелегентно. Доста от шернатите линкове са на яки материали от Ентелегентно... Изчетох най-различни материали - от статиите на маркетинг гурото Сет Годин до всички възможни забавни и безсмислени статии, споделени в Свежо. Всъщност Свежо.нет много ми помага и го препоръчвам на всички (с доста свободно време) - от линк на линк могат да се открият наистина много неща за четене. 3. "Любовта трае три години" - за трети път прочетох тази книга на Фредерик Бегбеде. И много й се кефя отново. Забавлява ме начинът, по който се описва любовта, брака, изневярата, колебанията... Но като цяло книгите са добра компания за прекарване на дълго време в легло... за жалост аз бях неподготвена и имам само няколко книги около себе си. 4. Сред всичко жизнено важно, което трябва да ви е под ръка и близо до вас, бих препоръчала и бутилка с алкохолно съдържание по предпочитание и според медицинската диагноза. Аз заложих на мартини и не съжалявам. Както се казва No Martini, No Party. 5. Филми, филми, филми.... или най-доброто, което имах е Wall.e. Когато сте на легло ви трябва нещо оптимистично, което да ви разсмее и с което да убиете малко време. Нищо, че го гледах за втори път, посмях се доста. Хм, може би е заради мартинито... 6. Приятелите. Каквото и да ви се случи, ще го преживеете най-вече благодарение на приятелите си. Дали ще ви донесат шоколад и сладолед или просто ще ви изпращат забавни неща по мейла и ще си говорят постоянно с вас по скайп... това няма значение. Защото те са с вас, където и да са, и ви подкрепят. 7. Интериорен дизайн. Докато си лехаж, промених целия вид на къщата. На ум. Представях си как аз бих обзавела тази типична холандска къща, в която живея в момента под наем... Е, аз все още съм в леглото, което не е като това на картинката, но какво да се прави.. Щастливите хора правят чудеса "Happy People Make Wonders" - съвсем случайно забелязах този слоган на една не много известна българска козметична марка. И ми хареса. Това може да е най-доброто социално, хуманитарно, бизнес, HR, маркетинг (...) послание на всички времена. Елементарно е. Старайте се клиентите ви да бъдат доволни от продукта или услугата, които предлате. И те ще ви се отблагодарят чрез лоялност. Опитайте се да се грижите за хората, които работят за вас. И те ще ви се отблагодарят чрез мотивираност за работа. Защитавайте интересите на хората, които управлявате като властимащ. Подсигурявайте добри условия на живот на гражданите на държавата, в която имате власт. И те ще ви се отблагодарят чрез просперитета на държавата. С огромна сила същото красиво послание е валидно и за личния ни живот и при отношенията ни с хората... Като цяло - колкото повече щастливи хора има около нас - толкова по-добре за всички ни. А днес кого ще направите щастлив? Поздрав: Offer Nissim - Happy People Photo: dragonart Точно сега някъде по света... Right now somewhere in the world there is an opportunity to experience something remarkable.Септември 2009 година. British Airways пуснаха нови телевизионни рекламни спотове, които ми подействаха доста вдъхновяващо. Трите клипчета, които можете да видите по-долу, улавят по невероятен начин идеята и духа на пътуванията, на срещата с новото и непознатото, на желанието ни да откриваме света и всичко красиво и интересно... Защото... точно сега някъде по света имаме възможност да изживеем нещо удивително... А къде искаш да си точно сега? Serengeti Migration - A World of Opportunities with British Airways Mumbai Fashion Week in India - A World of Opportunities with British Airways British Airways 'El Superclasico' Photo by razhodka.com Кой как гледа футбол :) Две българки и един българин.Две италианки и един италианец. Четирима германеца. Неизвестно количество бира. Няколко пакета чипс и пуканки. Два дивана и три фотьойла. Два футболни мача: Италия - България и Германия - Азербайджан. По едно и също време в една и съща вечер. Единият мач се излъчва от спортен ТВ канал, другият (доколкото е добра връзката) чрез live streaming на лаптопа. Германският отбор води обора на Азербайджан, но германците в стаята гледат тихо и кротко, коментират от време на време, повече пият бира и хапват чипс. Интернет връзката е бавна и мачът Италия - България се гледа от части. Българинът вика емоционално, коментира, "участва" в играта, дава напътствия на отбора си. Италианецът... също вика и ръкомаха. Даже се чудя кой от двамата вика повече... Италианците побеждават. Поздравяваме ги. Те са щастливи и културно си се радват на победата. Невероятно! Два футболни мача са достатъчни, за да видим до каква степен са емоционални хората от различните нации и какъв темперамент притежават. Къде е "вкъщи"?Вече съм тотално объркана на кое да казвам "вкъщи". Може би ме разбират всички, които живеят извън родния си дом/град/държава. Да си си вкъщи е едно от най-хубавите неща. Да се чувстваш комфортно, приятно и уютно у дома - това е духа, който (според мен) носи понятието "вкъщи". И винаги изпитвам точно това, когато съм си у дома във Варна. Но... в моите разбирания "вкъщи" все повече и повече се отдалечава от физическата представа за (едно) точно определено място. И всъщност се доближава до самото усещане, което ни носи това място, заедно с хората, които го обитават. От последните 3 години живея в София и там си имах "вкъщи", което изпълняваше такава функция до преди да замина за Холандия. Защото атмосферата там беше приятелска, хубава, спокойна, уютна. Заслужава си да го наречеш "вкъщи". Дори и в офиса, където работя, бих казала, че съм се чувствала като вкъщи, заради хората там, заради това, което ни сплотява всеки ден. Днес точно стават 3 седмици от както съм в Холандия и вече свиквам с мисълта, че си имам ново "вкъщи" - естествено това е къщата, я която ще живея през петте месеца престой тук. И за да стане още по-сложна цялата схема с понятието "вкъщи", трябва да добавя, че в живота ми има и хора, които ме карат да се чувствам като "вкъщи" независимо къде се намираме... достатъчно е само да бъда с тях, за да ми бъде приятно, спокойно и уютно, като вкъщи... Може би усещането за "вкъщи" се базира на хубави асоциации, представи, добри спомени, общи преживявания с хубави хора. И всичко това, взето наведнъж, ни помага да се чувстваме добре, където и да сме. Знам, сложно е. Но това са човешките чувства и емоции. Сложни. p.s. Не намерих достатъчно хубава снимка, която да допълва темата за "вкъщи". Снимката е в сърцето на всеки един от нас... (smile) *** By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands Оптимистичен поглед към депресията Предполагам е излишно да питам дали сте били някога в депресия?Предполагам ви е познато да усещате продължително дълго време тъга? Загуба на желание за каквото и да е? Апатия? Липса на ентусиазъм? Усилена раздразнителност? Усещане за безсмисленост? Затвореност? Това са само част от признаците, които свидетелстват депресивно състояние. Предполагам много хора (независимо от възрастта им) са минали през някакви депресивни моменти. На много хора им се е налагало да се преборят с неприятните чувства, които те обземат по време на тези депресивни периоди. Никой не е имунизиран срещу депресията. Независимо дали си с по-силен или по-слаб характер, независимо дали си песимист или оптимист. Депресията просто идва. НО Когато човек стигне дъното, най-доброто, което може да направи за себе си, е да се изтласка с все сила нагоре. Винаги съм си мислила така. Винаги съм смятала, че по време на някои тежки моменти, човек осъзнава важни неща за себе си и за живота си. Сега си лежа в леглото, рано рано в събота сутрин, и чета една статия от новия брой на в-к Капитал, която много ми хареса. Както съм си мислила аз (като типичен оптимист), оказва се, че депресията има положително въздействие върху хората. По време на депресия ние сме вгледани навътре в себе си, затворени сме, но и сме замислени. Защото започваме да осмисляме и анализираме всичко за себе си и за света около нас. Така се пораждат много решения за промени, за ново начало, за справяне с проблемите, които обикновено са в положителна насока. Не пиша всичко това, защото съм депресирана, напротив, не съм в депресия, но естествено съм минала през това някога преди. Сега само споделям размисли, защото края на лятото и началото на есента е период, през които хората сме податливи към депресии. Може би моите размисли ще помогнат на някой, който има нужда от доза оптимизъм. Смятам, че човек винаги трябва да търси как да съхрани хъса и ентусиазма си за живота, да не се отказва, а да се справя с трудностите, защото те са само едно изпитание. Обикновено всичко се случва с цел - тази философия ми помага при "преминаването" на лошите периоди и се опитвам да намеря ползата и от тях. Ето и три (примерни) лекарства (от мен) срещу депресия: 1. Една добра мисъл: Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят. 2. Един добър филм, от който разбрах, че човек научава повече от НЕуспехите си, отколкото от успехите: A Good Year (2006) с Ръсел Кроу 3. Една добра книга с много оптимистични послания и изводи: "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гълбрайт. Photo: www.davita.com *** By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands Холандските колеги на ВиК Девети ден в Холандия. Събуждам се малко след 10 часа сутринта.Няма вода. (Егати. Shit. WTF?!) Всички в къщата сме неприятно изненадани. Звъним на компанията, за да попитаме какво се случва, за да разберем какъв е проблемът - дали само нашата къща е засегната или е авария за цялата улица... Любезно ни обясняват, че има малка авария в района, в който живеем и няколко съседни улици са без вода. Уверяват ни, че всичко ще е ок до час. Добре, ще видим... Сядам да почета малко книга. И докато се усетя, вече е 11:15. На шега и почти неуверено проверявам дали има вода. Ха. Има естествено. Точно час. Личи си, че не съм свикнала битовите въпроси да бъдат лесно уреждани в България. Все пак при нас отнема почти цял работен ден, за да ти пуснат отново водата... И само едно малко допълнение: холандците почти не купуват минерална вода, тъй като се доверяват без притеснения на водата, течаща в къщите им... Photo: www.athleteinme.com/ *** By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands Хората (с)бира Какво може да сплоти непознати хора от различни краища на света в рамките на (само) час-два? Бирата.Всички хора имаме различни възприятия за света, които обикновено са нашето национално и културно наследство от обществото, в което сме се родили и живеем. Всяка националност притежава свои характеристики, стереотипи, възприема света и живота по определен начин. И когато пътуваме и се срещаме с чуждото, непознатото и различното, тогава осъзнаваме колко много неща ни разграничават едни от други. Но и откриваме тези, които ни сплотяват. Само за първата ми седмица в Холандия, вече срещнах доста хубави и забавни хора от къде ли не. И тези дни все си мисля, че едва ли има по-силно нещо, което да обединява толкова много и различни хора, както бирата. Видях как на по бира започват хубави разговори, хората се отпускат и опознават, забравят различията и стават открити за новото, забавляват се, преодоляват границите, които са географски заложени в нас. И дори да се познават само от броени часове, бирата променя нагласите и представите. Научава ни да казваме "наздраве" на различни езици и така ни съдейства да открием нови приятели. Не съм сред най-големите фенове на бирата, а и не съм подозирала колко много хора я обичат. Но това, което забелязах, наистина ме изненада. Дори и да има някаква езикова бариера, дори и да има културни различия, дори и да не можем да намерим на картата от къде точно идва другия, бирата помага при комуникацията ни. Не я подценявайте. Естествено в умерени количества. (smile) *** By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands
Subscribe to:
Posts (Atom)
|
Petya N. Georgieva | Simple Box Template by Subagya © 2010
Back to TOP