Petya N. Georgieva

Преди броени минути разбрах, че от 22:00 ч. на 27 ноември 2009 г. RE:TV спира излъчването си, поради липса на финансиране. За мен това е много много лоша новина, тъй като (поради много причини) това беше единствената телевизия, която гледам и на която се доверявам.

За да не превърнете празниците в ад...

Забавно видео, на което попаднах днес и много се забавлявах.

Наближава сезонът на коледните подаръци и изненади, така че обмислете добре какво ще оставите под елхата. Отнася се към всички - мъже и жени :)

От няколко дни (отново) се чудя къде е границата между личния ни живот и социалните мрежи?

И все пак.

Защо има хора, които сменят статусите 24 пъти в денонощието? Защо за някои други пък е от съществено значение дали във Фейсбук си писал, че си във връзка или не? Защо други пък държат да се събират във всякакви безсмислени фен групи? И т.н.

И не си мислете, че аз не използвам Фейсбук - напротив! Ползвам го, поради много практически причини. Защото ми е интересно какво се случва с приятелите ми. И защото чрез Фейсбук поддържам връзка с доста хора. Но винаги се придържам до идеята, че Фейсбук подпомага социалния живот, а не го замества. И най-вече - винаги е необходимо да има граница между личното и изкуствената социална среда. Например... рядко слагам много лични снимки, никога статусите ми не разказват за личните ми проблеми и т.н.

Но кои са тези фактори, които психологически карат хората да разкриват толкова много за себе си пред още (поне) 100 човека, от които някои дори може и да не познават? Защо допускаме Фейсбук да става толкова голяма част от живота ни?

Това, което ме шокира и предизвика появата на този коментар, беше снимка от 3D видеозон, качена на стената на един човек Х във Фейсбук.

Това не е ли прекалено?

p.s. Абстрахирам се от полезността на Фейсбук като PR инструмент.

p.s.2 Смятам скорода не пиша за Фейсбук.

Самочувствието, нахалността... и те би трябвало да си я имат.

Социалните мрежи си имат своите преимущества, не го оспорвам. Но точно покрай всички тези социални сайтове и доста добре започнах да се разочаровам от някои популярни хора, които ги използват.

От доста време получавам постоянно покани от един определен човек с известно име (който със сигурност сам си управлява Facebook профила) да му стана фен в неговата лична Facebook FanPage.

Ясно, че фен страниците са добър инструмент за личен и корпоративен PR, но внимавайте с тях, защото понякога прекаленото натякване и навлизане в живота на другите е дразнещо и отблъскващо. Дори и да имат добра нагласа спрямо вас, това може лесно да се промени след 5-тото "Иванчо Иванов suggested you become a fan of Иванчо Иванов".

Съжалявам, че съм принудена да съм нетактична, но щом от първия път не съм проявила интерес да бъда в нечий си "фен клуб", значи няма да го направя и след десетия път.

Губи само този, който нахално се опитва да ми наложи нещо... И на това, ако му казват PR...

Започва се!

Любимата ми част от годината - зимните празници. Всички градове греят със своите коледни светлини и елхи.

Усеща се друга атмосфера - коледна. Всеки търси и избира подаръци, изпраща картички, подготвя се за празниците. Започват да се правят коледните сладки...

А месец преди Коледа излизат и коледните филмчета, които са приятна компания в лошото зимно време. Сред които любими са ми старичкият "Наистина любов" и "Четири Коледи" от миналата година.

Тази година моето коледно настроение започна в Лондон с 3D филма "Коледна песен" по едноименната приказка на Чарлз Дикенс.

Класиката в литературата си има невероятен филмов вариант, благодарение на режисьора Робърт Земескис.

Филмчето е забавно - все пак в главната роля е Джим Кери.

Изпълнението е доста креативно и успешно, затова препоръчвам да се гледа на кино - за да усетите наистина духовете на Миналата, Настоящата и Бъдещата Коледа....

На мен ми хареса, предполагам и на вас ще ви хареса... :)

На 16 ноември имах възможността да видя нещо наистина необикновено - призрачна гора от изсечени тропически дървета, разположени на площад "Трафалгар" в центъра на Лондон.

Мъртвите дънери на огромните дървета бяха естетически разположени на известния лондонски площад точно пред Националната Художествена Галерия. На фона на красивата градска гледка, мрачните изсечени дървета "крещяха" само едно: изсичането на дърветата е щета, която влияе пагубно на климата и го променя.

Тази акция е част от кампанията "Призрачната гора - от тропиците до площад "Трафалгар", по проект на Анджела Палмър, свързван с опазването на горите. Дърветата са транспортирани от гора в Гана, огромни са и създават невероятно усещане за апокалипсис...

Между 7 и 18 декември Призрачната гора ще бъде разположена в Копенхаген (Площад Thorvaldsens Plads).

Повече за проекта: http://www.ghostforest.org/

Мерси на Васи, която тактично ми напомни, че имам блог и че е добре от време на време да пиша нещо, нали затова "хабя" малко от блогосферата и аз...

Имам идеи. Имам много мисли. Които искам да споделям. Затова преди около 3 години и половина реших да направя и този блог , като в началото бях плаха, но активна, а сега ... съм нито едно от двете...

Ок, трудно ми е да прикрия блогърското си разочарование от самата мен. Списъкът с теми за "материалчета" в блога е толкова голям, а времето все не стига.

Искам да споделя толкова много неща, свързани и с професионален, и с личен план. Искам да пиша, защото обожавам да пиша. Но времето, мислите и думите ми само се разминават напоследък и така стигнах своя спад - само 4 материала през октомври.

Темите, които ме вълнуват са толкова разнообразни, че понякога ми става неудобно да пиша за всичко това в рамките на един блог, но поне отговарям на клишето "блогът - това е частичка от мен самата...".

Дам, ако бях активна, така както бих искала, щях да пиша много повече за PR и реклама, защото това е, което уча, това е сферата, към която съм се ориентирала и в която правя първите си професионални стъпки. И въпреки че ежедневно мисля за PR и проследявам какви ли не теми, кампании, събития, новини и т.н., това не може да се забележи в блога ми, пред който обикновено остава обещанието "Утре ще напиша за това....".

Другата голяма тема, по която се пробвам да пиша понякога, са многото социални и обществени въпроси, които ме вълнуват. И блогът винаги съдейства и се превръща в един вид "лична медия", чрез която изказвам нещо си там, което имам наум. С плахата надежда някой да ме чуе, да намеря хора със сходно мнение или пък да преоткрия нечия друга гледна точка...

И психологията ме привлича много. Затова често съм се изкушавала да пиша и по теми, свързнаи с взаимоотношенията между хората във възможно най-различни социални ситуации - между родители, приятели, lovers и т.н. Но като се има предвид необятността на интернет, винаги съм се опитвала да се спирам и да пазя границата между лично и публично, най-малкото, за да не засегна някого...

Та като цяло, блогът ми не е това, което искам да бъде. Виновни са образованието, Холандия, Англия, пътуванията и още някой по-специален, заради които не ми остава време да ъпдейтвам това скромно местенце тук, с разбъркани теми и мисли на едно обикновено момиче на 22 години.