Petya N. Georgieva

За първи път от две години не работя. Не прекарвам по цял ден в офиса. Отдалечена съм от работната атмосфера, от задръстванията рано сутрин, от задълженията, които имам дори през уикенда. Но всъщност това са малка част от нещата, които изпълват работния ми живот.

През последните 18 месеца на работа се виждах с колегите си много повече отколкото със семейството си и с (някои от) приятелите си. Нормално. С колегите прекарвахме по най-малко 8-9 часа на ден - освен свършената работа като екип, имаше нещо повече от сутрешното кафе и обяда заедно. Имаше нещо, което поставя основите на приятелство. Това са близостта, взаимосвързаността по между ни, уважението, желанието за помощ, готовността за подкрепа. Това е корпоративното семейство, което обединява работата и връзката между хората. Защото така наистина се работи по-лесно, по-приятно, по-успешно. Постига се повече.

Научих много и натрупах професионален опит благодарение на работата ми досега. През цялото това време минах през много преживявания, емоции, случки - учих се, грешах, успявах, напредвах, експериментирах, откривах, преоткривах, спрях да бъда наивна, започнах да нося сако, живеех в офиса, правех обяд в офиса, учех в офиса, празнувах в офиса..... и още какво ли не.

Основно научих две много важни неща:
1. Влагай желание, страст и частица от себе си в това, което правиш. Може би това е основната формула, която задейства успеха, независимо от това, което правим. Без желание нищо позитивно не се постига. Липсата му е голяма бариера. Страстта - това е емоционалната страна по време на работния процес. Чрез нея ставаме по-близки до това, което правим и тогава влагаме част от себе си. Това са трите компонента, които биха променили подхода ни към всичко, с което се захващаме. Не бъди безразлични и апатични - това си ми е правило.
2. За бъде животът на работа приятен (а от там и животът извън офиса), се научих да правя изненади и да изненадвам тези, с които прекарвам по 8 часа (минимум) на ден. Желанието за изненади е също толкова важно и мило както в личния живот, така и в професионалния. Да изненадаш човека, с когото работиш, е нещо повече от добър приятелски жест. Ходим на работа, не за да търсим приятели, а за да вършим това, за което ни се заплаща. Но когато отношенията между хората минат на по-високо ниво, това се усеща и в работата и в нейното качество.

Хората в живота ни идват и си отиват, но тези, които остават до нас, са истинските приятели, част от които аз открих на работа.

Искам да кажа много, но думите ще звучат банално, затова ще кажа най-вече благодаря на всички от IntelDay Solutions.

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

От една седмица се занимавам с изнасяне на багаж от мястото, където живеех до сега, и все отлагах момента с изхвърлянето на домашната ми колекция от най-различни любими мои списания. Но все пак и това трябваше да се случи. За мое съжаление и за радост на някой, който ще ги даде на вторични суровини.

Списанията са моя голяма слабост. Обожавам да си запълвам свободното време с някой интересен брой. Харесвам миризмата на гланцирана хартия. Обичам да ги чета навсякъде и по всяко време, но най-много през уикенда в леглото. Забавлявам се с подаръците във всеки брой. Имам няколко топ имена, които непрекъснато следя, и с които съм си прекарвала наистина добри моменти - особено зимата, когато няма нищо по-хубаво от това да си лежиш на топло, да си четеш и да пийваш нещо.

Днес приготвих за раздяла над 40 броя най-различни списания - Amica (топ 1 за мен), SignCafe, Мениджър, Capital Light, Elle, Cosmopolitan, Glamour, National Geographic, няколко английски броя на Cosmopolitan, два-три броя на списание Имоти&Луксозни имоти. Тактично пропуснах момента да изчисля месечно колко пари давам за това удоволствие. Но докато им хвърлях бърз поглед за последно, се замислих за пазара на печатни издания у нас. Има огромно разнообразие от списания - български и чужди, за сметка на пресата, която като цяло в моите представи изостава в своето развитие - естествено изключвам лидерите в тази сфера (според мен) - Дневник, Капитал, Пари. Факт е, че за пазар с размерите на нашия, си е цяла изненада колко много и най-различни заглавия и тематики има сред списанията. А това е интересна тенденция, защото явно има читатели сред нас. Тази година проблеми се усещаха на пазара на вестници - разделихме се с в-к Кеш, някои от безплатните издания вече не излизат, други вестници намаляват тиражите си и обема си.

Но явно бизнесът със списания у нас е останал стабилен засега. Нищо чудно, ако повечето потребители са като мен...

Четенето е един от най-добрите начини за релаксация и добра почивка.

Ето какво чета през август:

1. "Лудориите на лошото момиче" - Марио Варгас Льоса. Интересна любовна история, която се развива паралелно с важните исторически събития от 50-те до 80-те години на миналия век.

2. "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай. Кратки историйки за положителна нагласа и оптимистично мислене.

3. Students Atlas of the World - National Geographic. Пътува ми се. Но не само до Холандия, а по целия свят. Първата крачка от моето пътуване е този атлас, с който наваксвам разсеяността си в часовете по география. Забавно, любопитно и полезно е. :)

Снимка: nytimes.com

Понякога обичам да бездействам, но в повечето случаи това ме изнервя, кара ме да се чувствам ужасно и липсата на "нещо за правене" ме потиска. За жалост последните две седмици оставих блоговете ми да "бездействат".

Но отсъствието ми е от блогосферата е заради засилените ангажименти в real life. Въпреки че е август, въпреки че почти навсякъде имам усещането, че нищо не се случва. Аз събирам багажи, спомени, преживявания, опаковам ги в куфари, подготвям преместване, промени, стягам се за пътуване, често започвам да казвам "чао, до скоро" и всичко се случва толкова бързо, че не ми остава време да го осъзная и да го обмисля.

Та сега, когато съм въвлечена в пълната лудница на всякакви събития около мен, ми се иска времето да спре за малко. Или поне да забави хода си, за да мога да наваксам с всички задачки от to-do списъка...