Petya N. Georgieva

Или защо новогодишните ни цели се провалят

Подреждането на приоритетите ни винаги ще бъде най-добрият начин за самоорганизация. Просто защото времето и енергията ни са ограничен ресурс, с които трябва сами да преценим как да постигнем по-големи резултати и ефекти. Можем да постигнем много повече, само ако знаем как да се организираме.

Традиция е с всяко ново начало да сме изпълнени с нов оптимизъм и да искаме да направим възможно най-много неща. Така се получава с идването на новите години в живота ни. Но ако гледаме по-реалистично на нещата, може да постигнем много повече.

Понякога си поставяме твърде много цели. Друг път главната ни цел е толкова трудна за постигане, че трябва да се фокусираме само върху нея, оставяйки на заден план други точки от списъка с нещата, които искаме (да постигнем). Има цели, които са взаимосвързани по между си, и с малко по-добра организация можем да работим по тях едновременно. Други цели пък просто могат да изчакат по-добри времена. Всичко това зависи от нашата реалистична преценка за нещата, които искаме да реализираме.

Януари е известен като месеца на следпразничните депресии. Отгоре на всичко е и сесиен месец, ако питаме студентите. Затова с усмивка препоръчвам една статия, която ще ви даде малко повече ентусиазъм и сили, практично да си разпределите времето, задачите и целите. Можеш ли да постигнеш повече, ако правиш по-малко? - статия с полезни съвети за самоорганизация, споделена от Guy Kawazaki в Twitter.

снимка: http://www.theappgap.com/

За първи път от две години не работя. Не прекарвам по цял ден в офиса. Отдалечена съм от работната атмосфера, от задръстванията рано сутрин, от задълженията, които имам дори през уикенда. Но всъщност това са малка част от нещата, които изпълват работния ми живот.

През последните 18 месеца на работа се виждах с колегите си много повече отколкото със семейството си и с (някои от) приятелите си. Нормално. С колегите прекарвахме по най-малко 8-9 часа на ден - освен свършената работа като екип, имаше нещо повече от сутрешното кафе и обяда заедно. Имаше нещо, което поставя основите на приятелство. Това са близостта, взаимосвързаността по между ни, уважението, желанието за помощ, готовността за подкрепа. Това е корпоративното семейство, което обединява работата и връзката между хората. Защото така наистина се работи по-лесно, по-приятно, по-успешно. Постига се повече.

Научих много и натрупах професионален опит благодарение на работата ми досега. През цялото това време минах през много преживявания, емоции, случки - учих се, грешах, успявах, напредвах, експериментирах, откривах, преоткривах, спрях да бъда наивна, започнах да нося сако, живеех в офиса, правех обяд в офиса, учех в офиса, празнувах в офиса..... и още какво ли не.

Основно научих две много важни неща:
1. Влагай желание, страст и частица от себе си в това, което правиш. Може би това е основната формула, която задейства успеха, независимо от това, което правим. Без желание нищо позитивно не се постига. Липсата му е голяма бариера. Страстта - това е емоционалната страна по време на работния процес. Чрез нея ставаме по-близки до това, което правим и тогава влагаме част от себе си. Това са трите компонента, които биха променили подхода ни към всичко, с което се захващаме. Не бъди безразлични и апатични - това си ми е правило.
2. За бъде животът на работа приятен (а от там и животът извън офиса), се научих да правя изненади и да изненадвам тези, с които прекарвам по 8 часа (минимум) на ден. Желанието за изненади е също толкова важно и мило както в личния живот, така и в професионалния. Да изненадаш човека, с когото работиш, е нещо повече от добър приятелски жест. Ходим на работа, не за да търсим приятели, а за да вършим това, за което ни се заплаща. Но когато отношенията между хората минат на по-високо ниво, това се усеща и в работата и в нейното качество.

Хората в живота ни идват и си отиват, но тези, които остават до нас, са истинските приятели, част от които аз открих на работа.

Искам да кажа много, но думите ще звучат банално, затова ще кажа най-вече благодаря на всички от IntelDay Solutions.

***
By Petya Georgieva in Leeuwarden, The Netherlands

Или за голямата надпревара в офиса :)

Днес научих за проекта "Изграждане на ефективен капацитет за прилагане на джендър мейнстрийминг" (на Министерството на труда и социалната политика), по който е било направено проучване на пазара на труда у нас и в ЕС.

Като главна тенденция на национално и европейско ниво се забелязва по-високото заплащане на труда на мъжете – средно с около 16%.

Разделението на пазара на труда е въз основа на два главни фактора.
Според пола на кадрите в различните работни сфери са оформени мъжки и женски професионални сектори, като женските са по-ниско заплатени.
Според заеманите позиции има вертикално разделение на пазара – жените масово изпълняват изпълнителни функции, а не ръководни, те заемат по-ниските етажи на властта и на професионалната си реализация.

Впечатление прави съществуващият т.нар. стъклен таван, при който жената в професията расте до определено ниво и от един момент нататък спира да се издига, без да има съществени причини за това. Като обяснение се посочва, че има недопускане за растеж от страна на мъжете и промотиране най-вече на мъже за високи постове. Друг подобен феномен е и т.нар. стъклен асансьор. В този случай мъж, който работи в изцяло феминизирана среда, професионално расте много по-бързо.

Обикновено този тип проучвания не могат да се похвалят с достоверни данни.

Според мен и моя опит обаче в този случай подадените резултати се доближават до бизнес реалността у нас.

Наистина съществува разделение на мъжки и женски професии, в които масово има повече представители само от единия пол. Това е очевадно още в университетите.
Забелязват се и случаите на по-бързо и невъзпрепятствано израстване на мъжете към по-висши постове, което лично на мен ми е правило впечатление.
Напоследък бях забелязала и, че броят на жените на високи позиции започна доста да нараства, което естествено мен ме радва, но все пак мъжете си остават лидери до момента.

Вярно е че има полово разделение на човешките ресурси, което трябва да се избягва от компаниите или поне от добрите и успешни компании.
Смятам, че междуполовите ни различия са достатъчно много и това прави безумно сравняването на труда, продуктивността и креативността ни в професионалната сфера. Всеки от нас има своите качества и силни страни в определени насоки и области и е полезен като цяло за екипа, от който е част.

По-важно е цялостното изграждане на екипа и разпределянето на задачите по най-добрия начин за всеки един работещ в този екип. Желанието за конкуренция е най-добре да остане на извън рамките на корпорацията, защото ако се съсредоточи само на междуличностно ниво би било пагубно за цялостното развитие на компанията. Не много хора от бизнес средите са достигнали до тези идеи, които смятам, че са важни за развитието и успеха.

Да, съревноваването между кадрите може и да е стимулиращо, но само дотогава, докато не се измества главната цел – а именно качественото реализиране на работата и получаването на успешен краен продукт.


***
Повече информация за изследването и проекта
в. Дневник 18.06.2009
в. Труд 18.06.2009